3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
С. 28.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 22 януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 923/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Г. Б. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. Ю. М., срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд, № 138 от 06.06.2012г. по в.гр.д. № 324/2012г. в частта, с която е потвърдено решението на Хасковския районен съд, № 217 от 23.03.2012г. по гр.д. № 3995/2011г. в частта, с която са отхвърлени предявените от Т. Г. Б. против [фирма] [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, по чл. 128, т. 2 КТ за неплатено трудово възнаграждение и по чл. 224, ал. 1 КТ за разликата над уважения размер от 189 лв. до предявения размер от 5849 лв.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
В. съд е отхвърлил предявените от Т. Г. Б. против [фирма] [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ по съображения, че е осъществено основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, което е приложимо във всички случаи, когато лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а не само при условията на чл. 68 КСО. В случая с разпореждане от 20.06.2003г. на Р. Х. на ищеца е опусната пожизнено на основание § 3 ПЗР КСО пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 КСО. Относно претенцията за неизплатено трудово възнаграждение съдът е приел, че през исковия период ищецът не е престирал труд по трудовото правоотношение поради ползване на неплатен отпуск. Обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ съдът е присъдил на базата на изслушана по делото експертиза за период от 21 работни дни, а за останалия претендиран период е приел, че са налице молби за ползване на платен годишен отпуск с резолюция „разрешавам”. Приел е, че издаването на писмена заповед за това е ирелевантно. Важно е дали е ползван отпуск и дали е налице молба и писмено разрешение.
В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване ищецът Т. Г. Б. моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречие на въззивното решение на приложените към изложението съдебни решения по въпросите „разполага ли работодателят със субективното право да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ на работник или служител, когато то е възникнало след като същият е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно § 3 КСО” и „наличието на молба за ползване на платен годишен отпуск и заповед за разрешаването му, за която работникът не е бил уведомен надлежно, водят /ли/ до извода, че последният не е полагал труд по трудовото правоотношение, независимо от доказателствата в обратен смисъл, поради което и не му се дължи заплащане на трудово възнаграждение през този период”. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че първият от поставените въпроси е от значение за решаването на делото, но не е налице твърдяното противоречие. Предвид датата на прекратяване на трудовия договор, определяща приложимата редакция на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, само решение № 632/2011г. на Габровския районен съд е относимо към поставения въпрос по прилагането на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ в редакцията по ДВ бр. 100/2010г. На решението обаче липсва отбелязване за влизане в сила, а само влезлите в сила решения и определения съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, т. 3. Към изложеното следва да се отбележи, че даденото от въззивният съд тълкуване на посочената разпоредба съответства на точния й смисъл, който се разкрива и при проследяване на измененията й. С последната редакция на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ е премахната предпоставката „при наличието на условията на чл. 68 КСО”, което очевидно сочи волята на законодателя да включи в обхвата й всички работници и служители, придобили и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Пенсиите за осигурителен стаж и възраст, регламентирани в Раздел І КСО, включват и тези на военнослужещите – чл. 69, ал. 1 КСО, както преди изменението му по ДВ бр. 99/2012г. когато са придобивали право на пенсия без оглед на възрастта, така и след тази дата, когато придобиването на това право е обвързано от навършване на определена възраст. Извън обхвата на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ са лицата, придобили право на друг вид пенсия – инвалидна, наследствена или пенсия несвързана с трудовата дейност.
Вторият въпрос съдържа фактически твърдения /при липса на доказателства в тази насока/, различни от приетата от съда фактическа обстановка, поради което не е въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Хасковския окръжен съд. На ответника по касация следва да се присъдят разноските по делото в размер на 500 лв.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Хасковския окръжен съд, № 138 от 06.06.2012г. по в.гр.д. № 324/2012г.
ОСЪЖДА Т. Г. Б. от [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] сумата 500 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: