Определение №83 от 42398 по търг. дело №1549/1549 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№83
Гр.София, 29.01.2016г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска

при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1549 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 85/23.10.14г., постановено по в.т.д.№ 228/14г. от Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 104/16.05.14г. по гр.д.№ 666/12г. на Бургаския окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора против [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] иск за обявяване за относително недействителна спрямо него на сделката, сключена между ответниците с нотариален акт от 27.08.08г. в частта относно продажбата на апартамент № 7, на 2-ри жилищен етаж с площ от 48.14 кв.м., находящ се в [населено място],[жк]; отхвърлен е искът на касатора против [фирма], [населено място] и Ф. И. Д, [населено място] за обявяване за относително недействителна спрямо него на сделката, сключена между ответниците с нотариален акт от 26.10.09г. и е отхвърлен искът против [фирма], [населено място] за обявяване за окончателен на предварителен договор от 09.11.07г. за продажба на апартамент № 7, на 2-ри жилищен етаж с площ от 48.14 кв.м., находящ се в [населено място],[жк].
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] не вземат становище по жалбата.
Ответникът Ф. И. Д, [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Третото лице помагач С. П. П., [населено място] не взема становище по жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 09.11.07г. между [фирма] и [фирма] е сключен предварителен договор за продажба на апартамент № 7, на 2-ри жилищен етаж с площ от 48.14 кв.м., находящ се в [населено място],[жк]за сумата от 30000 лв., като окончателният договор следвало да се сключи до 31.12.11г. Със споразумение от 07.12.07г. [фирма] чрез пълномощника си С. П. и [фирма] приели, че цената по предварителния договор е платена чрез прихващане. На 27.08.08г. [фирма] продало на [фирма] правото на строеж на тринадесет обекта в жилищната сграда, включително и апартамента, предмет на предварителния договор от 09.11.07г. На 26.10.09г. [фирма] продало на Ф. Д същия апартамент. Решаващият състав на въззивния съд е приел, че по иска с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване за относително недействителна на сделката от 27.08.08г. ищецът [фирма] е обосновал качеството си на кредитор на [фирма] с платената продажна цена по предварителния договор, но тъй като липсвали твърдения за прекратяване на предварителния договор или за друго основание за връщане на цената, то ищецът не е доказал едната от предпоставките за обявяване на относителната недействителност на атакуваната сделка. По иска с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване за относително недействителна на продажбата от 26.10.09г. ищецът също не е доказал качеството си на кредитор, а приобретателят Д е трето добросъвестно лице, придобило имуществото преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността, поради което и този иск е отхвърлен. Искът с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен е отхвърлен предвид обстоятелството, че продавачът по предварителния договор [фирма] не е собственик на имота.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Материалноправният или процесуалноправният въпроси са винаги специфични за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същите следва да са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, както и трябва изрично да бъдат посочени от касатора. Бланкетното позоваване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния спор.

Касаторът поставя следните въпроси по реда на чл.280, ал.1 ГПК: 1.С оглед предявен иск за обявяване на предварителен договор за окончателен може ли липсата на заявена евентуална претенция от страна на купувача за връщане на сума (продажната цена) по предварителен договор да се приеме като основание, че купувачът няма парично вземане спрямо продавача по договора?, 2. Следва ли да се приеме, че поради липса на твърдения от страна на ищеца, че предварителният договор не е бил прекратен, и това да е основание за връщане на продажната цена по предварителния договор, то ищецът да няма качеството на кредитор спрямо продавача по предварителния договор и заради това да не са налице основанията за обявяване на относителна недействителност на сделката?, 3. Може ли със споразумение за прихващане на парични задължения, сключено преди уговорения срок за сключване на окончателен договор, да се установи вземане за платеното и качеството на кредитор? и 4. Кога е налице увреждане на кредитора по смисъла на чл.135 ЗЗД?. Касаторът въвежда основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочи практика на ВКС, както и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

От представените от касатора с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения на ВКС единствено решение № 320/05.11.13г. по гр.д.№1379/12г. на ІV г.о. е от категорията на актове на ВКС, с които може да се обоснове допускането на касационното обжалване съгласно т.2 на ТР № 2/10г. от 28.09.11г. на ОСГТК на ВКС. С това решение е прието, че увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника, като е правноирелевантно дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност. В този смисъл основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК би могло да се обсъжда единствено по отношение на поставения четвърти въпрос в изложението.

Първите три въпроса са относими най-общо към съображенията на въззивния съд за липсата на качеството на кредитор на ищеца по исковете, което е решаващият аргумент на състава за отхвърляне на исковете с правно основание чл.135 ЗЗД. Първият въпрос е некоректно поставен от касатора, тъй като въззивният съд не се е мотивирал с липсата на заявена претенция от купувача за връщане на продажната цената, поради което и същият не е обуславящ на крайния изход от спора. Вторият въпрос възпроизвежда част от съображенията на въззивния съд за липсата на твърдения от ищеца по иска за прекратяване на предварителния договор и поради това за липса на основание за връщане на платената продажна цена, но изведеният от касатора извод, към който насочва зададеният въпрос (че независимо от това ищецът е кредитор), не е логически обвързан с други твърдения, които да налагат и съобразяването и съответно преценката дали въпросът е по приложението на конкретна правна норма. Отговорът на третия въпрос не налага тълкуване на материалноправна или процесуална норма, тъй като не съществува съмнение или противоречие в практиката относно допустимостта за установяването със споразумение за прихващане на вземане за парично задължение, представляващо цена по писмен договор, какъвто е процесният предварителен договор. В случая въззивния съд именно на база на посоченото споразумение за прихващане е приел, че е налице плащане на цената, поради което този въпрос не е от значение за спора. По тези три въпроса не е доказана и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване – въззивното решение да е постановено в противоречие с практиката на ВКС, да е по противоречиво разрешаван въпрос, а и тези въпроси не налагат тълкуване на конкретна правна норма, за да се обсъжда евентуално и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Четвъртият въпрос не е обсъждан от въззивния съд и не е било необходимо коментирането му, с оглед на приетото разрешение за липсата на качеството кредитор на ищеца по исковете, поради което е без значение и начинът на евентуалното му увреждане.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.

На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника Ф. Дандалов адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. по договор за правна защита и съдействие от 22.01.15г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 85/23.10.14г., постановено по в.т.д.№ 228/14г. от Бургаския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на Ф. И. Д, [населено място], [улица], вх.В, ет.6, ап.56 сумата от 500 лв. (Петстотин лв.) – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар