3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 834
гр. София, 05.12.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Борислав Белазелков
Александър Цонев
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3034/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на И. Г. М. от [населено място] срещу въззивно решение № 216 от 18.05.2018 г. по в. гр. д. № 215/2018 г. на Плевенски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от нея срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, вр. чл. 225 КТ, ал. 1 КТ.
За да отхвърли исковете, въззивният съд е приел, че уволнението по чл.328, ал.1, т.3 КТ е законосъобразно, тъй като намаляването на обема на работа е доказано и работодателят е изпълнил задължението си по чл.329 КТ като е извършил законосъобразен подбор.
В касационната жалба са изложени доводи, че извършеният подбор е незаконосъобразен, тъй като не било доказано при условията на пълно и главно доказване, че ищцата работи по- лошо от другите работници на същата длъжност.
Във връзка с тези доводи, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че в противоречие с ТР № 3-2012-ОСГК е разрешен въпросът- „Длъжен ли е съдът, сезиран с иск за признаване незаконността и отмяна на уволнението поради намаляване обема на работата, да провери законосъобразността на извършвания от работодателя подбор, като прецени основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от участвалите в подбора работници и служители квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, в това число и спазена ли е целта на закона?”. Изложени са и доводи за очевидна неправилност на въззивното решение (основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК), основаващи се на твърдения за нарушение на материалния закон във връзка с приложението на чл. 329 КТ и за необоснованост на обжалвания акт.
В срока за отговор [фирма] възразява срещу допускането на касационно обжалване и излага становище за неоснователност на касационната жалба.
При тези данни относно обхвата на правния спор, решаващите мотиви на въззивния съд и посоченото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, ВКС счита, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и ал. 2,пр.3 ГПК.
За да бъде допуснато касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е необходимо касаторът да е формулирал правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС(т.р.№1-2010-ОСГТК).
В случая поставеният от касатора въпрос е обуславящ, но не се констатира твърдяното противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 329 КТ. Съгласно ТР № 3-2012-ОСГК, преценката на работодателя кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
Тази задължителна практика е съобразена от въззивния съд. Във въззивното решение е прието за установено, че в случая е налице намаляване обема на работата, довело до съкращаване на една от общо седем щатни бройки на длъжността „оператор машини“. Установено е, че работодателят е назначил комисия за извършване на подбора, членовете на която са участвали и в комисията, извършила ежегодната атестация на служителите през 2016 г. и 2017 г., и са имали преки и непосредствени впечатления за професионалните качества и умения на всеки от оценяваните служители. Членове на комисята по подбор са били н-к цех, технолог и ОТКК. Прието е, че членовете на комисията по подбора са обсъдили предвидените от работодателя критерии и са дали оценките си след разглеждане на личните досиета на оценяваните служители, като са взети предвид и атестациите на работниците за предходните две години. Окончателният резултат е формиран средноаритметично от оценките, дадени от оценяващите, и е закрепен в протокол. Критериите за оценка са били за образование, изпълнение и организираност. Ищцата е получила най-ниска обща оценка, като оценките ? по критериите „завършено образование“, „качество на изпълнение на възложените задачи“ и „умение да градира и разпределя възложените задачи, за да осигури качествено и в срок изпълнение на същите“ съвпадат с оценките на повечето от участниците. По-малък брой точки е получила по показателите „инициативност“, „умение за работа в екип“ и „умение да създава подходяща атмосфера в колектива при изпълнение на задачите“. Задълженията по длъжностната характеристика са били за срочно и качествено изпълнение, подчиненост и контакти с преките ръководители и останалите работници. От показанията на свидетелката Боева – председател на комисията по подбора и пряк ръководител на ищцата, е установено, че И. М. не е била достатъчно инициативна и се налагало да бъде „подканяна“, за да бъде свършена работата по-бързо. При тази фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че уволнението е законосъобразно, доколкото е налице основанието на чл. 328 ал. 1, т. 3 КТ и работодателят е спазил задължението си за извършване на подбор по обективни критерии, в съответствие с изискванията на чл. 329 КТ.
Видно е, че въззивният съд се е съобразил със задължителната практика на ВКС, тъй като е обсъдил в съвкупност доказателствения материал по делото и е установил, че оценката на служителите е извършена по законовите критерии и оценките, дадени от работодателя съответстват на действителните показатели на ищцата за изпълнение на работата.
Неоснователни са и доводите за наличие на очевидна неправилност на въззивното решение, доколкото не се установява неправилна квалификация на иска, прилагане на друг съдопроизводствен ред или излизане извън предмета на доказване, както и превратно тълкуване на доказателствата по делото.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 216 от 18.05.2018 г. по в. гр. д. № 215/2018 г. на Плевенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: