4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 835
гр. София, 23.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1686/2015 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. Г. И. срещу решение № 1692 от 20.11.2014 г. по гр. дело № 1775/2014 г. на Варненски окръжен съд.
Ответницата Н. С. К. поддържа становище за липсата на основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване ВКС, състав на гражданска колегия, трето отделение взе предвид следното:
С цитираното по – горе решение в обжалваната част, състав на Варненски окръжен съд е потвърдил решение № 3159 от 16.06.2013 г. по гр. дело № 6096/2012 г. на Варненски районен съд, гражданско отделение, 16 състав в частта, с която е уважен частично иск за издръжка, предявен от Н. С. К., като майка и законен представител на детето К. М. И. против М. Г. И.. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че с оглед нуждите на детето, възрастта му и доходите на родителите следва да се определи издръжка в общ размер 400 лв. Съдът е приел, че майката получава по – нисък размер на възнаграждение, съпоставим с условията на живот в България, а бащата по – висок размер обезщетение за безработица, съпоставим с по – висок стандарт на живот в Кралство Испания и е преценил, че от така определената издръжка, бащата следва да заплаща 250 лв., а майката 150 лв. Съдът е обосновал извод за това, че преимущественото участие на бащата във финансовата издръжка се дължи на обстоятелството, че има по – висок доход от майката и че тя е отглеждащият родител, който осъществява и за напред ще допринася с лични, непосредствени грижи и време, дори и подпомагана от роднини в тази й дейност. Изложени са съображения, че бащата е работоспособен, няма данни да страда от увреждания, застрашаващи здравето му, намира се в активна възраст и би следвало да си намери работа. Въз основа на доказателствата съдът е определил дължимата издръжка за минало време, от 01.03.2012 г., като е приспаднал сумите, които ответникът е превеждал на ищцата, като месечни издръжки в полза на детето К.. С оглед определения размер издръжка, дължима от ответника – 250 лв. е присъдил издръжка занапред, считано от месец август 2014 г. до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването на издръжката.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил въпроси, които твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния съд – ППВС № 5/16.11.1970 г., както и с практиката на ВКС – решение по гр. дело № 575/2010 г. на състав на ІV г.о., решение по гр. дело № 525/2010 г. и решение по гр. дело № 1654/2010 г. на състави на ІІІ г.о. Тези въпроси са формулирани, както следва: „Следва ли решаващият съд при присъждането на дължимата издръжка на малолетно дете от родителя, неупражняващ родителските права, да я определя единствено въз основа на икономически и материален критерий, без да взема предвид нуждите и възрастта на детето, съобразно принципите на СК ?”; „Следва ли съдът при произнасяне по иск за определяне на издръжка, дължима от родител на малолетно дете, да определи размера й единствено въз основа на обезщетение за безработица, имащо временен характер ?”; „При определяне на размера на издръжката на малолетно дете, следва ли съдът да вземе предвид неговите възраст и нужди, както и възможностите на лицето, което я дължи?”. Първият от цитираните въпроси е поставен с оглед на становище на страната за това, че издръжката е определена „единствено въз основа на икономически и материален критерий”, без да се съобразяват нуждите и възрастта на детето. В посочената хипотеза въпросът не е третиран в касационните решения, на които се позовава касаторът и в които са разгледани други правни въпроси. Въпросът не релевира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като произтича от становище на жалбоподателя, а не от разрешения на въззивния съд, които касаторът е задължен да отрази в приложението. В случая не е налице отклонение и от ППВС № 5/16.11.1970 г., тъй като въззивният съд е взел предвид нуждите и възрастта на детето. Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторът не е обосновал наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с посочения въпрос. Не е идентичен с въпросите в приложената практика и вторият от цитираните въпроси, по който съставите на ВКС, постановили посочените решения по чл. 290 ГПК не са се произнесли. Липсва обсъждане на подобна хипотеза и в ППВС, цитирано от касатора. По така поставения въпрос не е обосновано допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което и по него не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол. По третият въпрос, по реда на изложението не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд не се е отклонил от разрешенията в цитираното ППВС, а в решенията на ВКС, на които страната се позовава касационния съд се е произнесъл по други въпроси – следва ли съдът да съобрази косвените доказателства при определяна на издръжката /решение по гр. дело № 575/2010 г. на състав на ВКС, ІV г.о./; при иск по чл. 82, ал. 1 и чл. 87 СК /отм./, предявен при действието му, за издръжка дължима след влизане в сила на чл. 142, чл. 143 СК, в сила от 01.10.2009 г., допуска ли решаващият съд несъобразяване със закона, ако присъди издръжка при ограничение в размера, съобразно определеният по ПМС № 38/01.07.1985 г. и ПМС № 2/13.01.1999 г. при положение, че към момента на постановяване на решението цитираните постановления не са действащи /решение по гр. дело № 525/2010 г. на състав на ВКС, ІІІ г.о.; при поета издръжка от майката в натура, следва ли бащата да поеме по – голяма част от финансовата издръжка /решение по гр. дело № 1654/2010 г. на състав на ВКС, ІІІ г.о./. За това и с този въпрос не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По отношение на всички въпроси, цитирани по- горе касаторът не е направил мотивирано изложение чрез съпоставяне на разрешенията във въззивното решение с приетите разрешения в практиката, на която се позовава, а е изложил доводи за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в производство по чл. 288 ГПК и с които не се релевират основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в приложението са поставени следните въпроси: „Следва ли при определяне на размера на издръжката на малолетно дете, съдът да преценява и съобразява стандарта на живот на държавата, където детето живее и ще бъде отглеждано?”; „При определяне размера на дължима към малолетно дете издръжка, съдът следва ли да преценява стандарта на живот на държавата, където живее осъденият да плаща издръжка, в случай, че доходът въз основа на който се определя издръжката е получавано обезщетение за безработица?”. По тези въпроси не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или на съдебна практика, която не е вече актуална с оглед промяна на законодателството. В приложението липсват и доводи за непълнота, неяснота или противоречие на конкретни правни норми, които страната е задължена да посочи, когато се позовава на липсата на съдебна практика /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на О. на ВКС, т. 4, което касаторът не е взел предвид/. Ето защо следва де се приеме, че с тези въпроси не е обосновано наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответницата по касация разноските, направени за касационното производство, които видно от договор за правна защита и съдействие са в размер на сумата 500 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1692 от 20.11.2014 г. по гр. дело № 1775/2014 г. на Варненски окръжен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА М. Г. И. да заплати на Н. С. К. разноски за касационното производство в размер на сумата 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
П.:
ЧЛЕНОВЕ: