3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 837
С. 19.12.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 18 декември две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 36/2012г., за да се произнесе взе пред вид следното:
С определение № 272 от 11.04.2012г., постановено по настоящото ч.гр.д. № 36/12г. ІІІ г.о. ВКС, производството по делото е спряно на основание чл. 292 ГПК до приемане на тълкувателно решение по въпроса допустим ли е иск за установяване неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. първо ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. първо ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК.
По поставения въпрос вече е прието ТР № 5 от 14.11.2012г. ОСГТК на ВКС, поради което и на основание чл. 230, ал. 1 ГПК производството по делото следва да се възобнови.
Производството по делото е спряно след като ВКС е констатирал, че по въпроса за допустимостта на предявения от частните жалбоподатели иск е направено искане до общото събрание на ВКС за приемане на тълкувателно решение. Съгласно разпоредбата на чл. 230, ал. 3 ГПК от това действие следва да продължи разглеждането на частната жалба след възобновяването на производството.
С ТР № 5 от 14.11.2012г. ОСГТК на ВКС е прието, че е недопустим иск за установяване неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК.
В същия смисъл е и даденият от първоинстанционния и въззивния съд отговор на въпроса за допустимостта на производството. Съдилищата са приели, че липсва правен интерес от установяване неистинност на нотариалните актове и акта за общинска собственост, представени в приключили с влезли в сила съдебни решения дела, тъй като решението за установяване неистинност на тези документи не може да служи като основание за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, с каквато бъдеща отмяна ищците обосновават правния си интерес.
Предвид изложеното ВКС намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал.1, т. 1-3 ГПК да допускане на касационно обжалване на въззивното определение по поставения въпрос относно наличието на правен интерес от предявения установителен иск по чл. 124, ал. 4 ГПК за неистинност на документи.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответниците Р. М. В., Мария Иванова К. и Д. Б. М. следва да се присъдят разноските по делото. Предвид направеното от частните жалбоподатели възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и на основание чл. 11 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответниците следва да се присъдят 100 лв. разноски по делото.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д. № 36/2012г. по описа на ВКС, ІІІ г.о.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Хасковския окръжен съд, ГО, № 321 от 16.12.2011г. по ч.гр.д. № 843/2011г., с което е потвърдено определението на Хасковския районен съд, ІІІ гр с-в, № 2507 от 31.10.2011г. по гр.д. № 2232/2011г., с което е прекратено производството по делото.
ОСЪЖДА Е. Г. Т. и Г. Н. Т., двамата от [населено място] да заплатят на Р. М. В., Мария Иванова К. и Д. Б. М., всички от [населено място], сумата 100 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: