3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 839
С. 24.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 14 юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 294/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника адв. В. С., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, І с-в, № 779 от 25.10.2010г. по в.гр.д. № 196/2010г., с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд, ГО, І-3 с-в, № 5390 от 04.12.2009г. по гр.д. № 1324/2007г., с което са уважени предявени срещу [фирма] искове по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 30 000 лв. и по чл. 59 ЗЗД за сумата 10 642 лв.
Ответниците по касация Й. А. Г., П. Т. Т., Й. Т. Т., В. П. А., И. Т. Г., Б. Т. Г., Б. С. М. и М. С. М. не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят твърди, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради противоречие на въззивното решение със задължителна практика на ВКС, а именно ТР № 1/2000г. ОСГК на ВКС и ППВС № 7/58г., по прилагането на разпоредбите на чл. 49 и чл. 59 ЗЗД. Конкретни материалноправни въпроси не са формулирани. Изложени са съображения, че обезщетението по чл. 49 ЗЗД е присъдено без да е установено наличието на възлагане на работа, вреда и причинно следствена връзка между тях, а обезщетението по чл. 59 ЗЗД е присъдено без да е установено лишаване на ищците от ползването на имота. Жалбоподателят поставя и процесуалноправния въпрос допуснато ли е нарушение на съществени процесуални правила като не са ценени събраните доказателства, в нарушение на приетото с ТР № 1/2000г. относно ролята на въззивната инстанция, и задължението на съда да назначи експертиза относно размера на вредите.
Относно иска по чл. 49 ЗЗД въззивният съд е приел въз основа показанията на изслушани по делото свидетели и заключението на съдебно-агрономическа експертиза, че имотът на ищците е замърсен от отпадъчни води от бетоновия център, които текат през него, и ползването му за паркинг на камиони, че почвата в процесната нива е замърсена в степен, която не позволява ползването й за земеделско производство. Въз основа на същото заключение съдът е приел, че за да може да се ползва имотът по предназначение следва да се извърши рекултивация на почвата на няколко етапа, за което са необходими минимум 20 000 лв. за декар или около 60 000 лв. за целия имот. Уважил е иска в предявения размер от 30 000 лв., на основание чл. 49 ЗЗД по отношение на дружеството като възложител на работата, от която са настъпили повредите на имота.
ВКС не констатира твърдяното противоречие на въззивното решение с ППВС № 7/59г. с което е прието, че по чл. 49 ЗЗД отговаря този, който е възложил другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод извършването й, без значение дали е установено кой конкретно измежду тях е причинил вредите. При постановяване на решението въззивният съд е изложил съображения относно елементите на отговорността за непозволено увреждане на възложителя на работата, съобразно приетото в посоченото ППВС.
По прилагането на чл. 59 ЗЗД не се поставя конкретен материалноправен въпрос. Доводите на жалбоподателя за липса на доказателства за лишаване на ищците от ползване на имота съставляват оплаквания за неправилност на решението /чл. 281, т. 3 ГПК/, но не са основание за допускане на касационно обжалване.
Не се констатира и твърдяното противоречие на въззивното решение с ТР № 1/2000г. ОСГК на ВКС по въпроса за задължението на съда да назначи експертиза относно размера на вредите. Както бе посочено този въпрос е изяснен със заключението на съдебно-агрономическа експертиза, изчислила необходимите средства за рекултивация на почвата на двойно по-висока стойност от размера на претенцията.
Поставеният процесуалноправен въпрос допуснато ли е нарушение на съществени процесуални правила като не са ценени събрани доказателства, не е въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, т. 1 материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата вола на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Формулираният от жалбоподателя въпрос всъщност е оплакване за необоснованост на съдебния акт, което не е основание за допускане до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, І с-в, № 779 от 25.10.2010г. по в.гр.д. № 196/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: