О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
гр. София, 17.02.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 94/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. П. А. от [населено място], Т. А. А. със съдебен адрес в [населено място] и [фирма] със седалище в [населено място] против определение № 538 от 10.11.2016 г., постановено по ч. т. д. № 709/2016 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото определение е оставена без разглеждане като недопустима подадената от тримата жалбоподатели частна жалба против определение №1900 от 27.09.2016 г. по т. д. № 300/2016 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 2016825040003 по описа на ЧСИ С. Г. с рег. № 825 на основание чл.432, ал.1, т.1 във вр. с чл.245, ал.1 ГПК, и е прекратено производството по жалбата.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на закона и противоречи на практиката на Върховния касационен съд по въпроса за обжалваемостта на определенията на първоинстанционните съдилища, постановени в производства по чл.422 ГПК във връзка с искания за спиране на изпълнението, предприето въз основа на разпореждане за незабавно изпълнение, на основание чл.433, ал.1, т.1 във вр. с чл.245, ал.1 ГПК.
С частната жалба е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което не следва да се обсъжда, тъй като жалбата подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК и произнасянето по основателността й не е обвързано с предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма] – [населено място], оспорва частната жалба като недопустима и неоснователна в писмен отговор от 09.01.2017 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, Пловдивски апелативен съд е приел, че частната жалба на П. А., Т. А. и [фирма] е процесуално недопустима, тъй като обжалваното с нея определение по т. д. № 300/2016 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено без уважение искане на жалбоподателите – в качеството им на ответници по предявен от [фирма] иск по чл.422, ал.1 ГПК, за спиране на основание чл.432, ал.1, т.1 във вр. с чл.245, ал.1 ГПК на допуснатото в заповедното производство незабавно изпълнение, не е от категорията на обжалваемите определения по чл.274, ал.1 ГПК и не подлежи на инстанционен контрол.
Определението е правилно.
Постановените от първоинстанционните съдилища определения могат да бъдат обжалвани самостоятелно с частна жалба пред съответния въззивен съд, ако отговарят на условията на чл.274, ал.1 ГПК. Съгласно чл.274, ал.1 ГПК, частни жалби могат да се подават само срещу две категории определения – определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т.1/, и определения, чиято обжалваемост е изрично уредена в закона /т.2/. Определението, с което съдът, разглеждащ установителния иск на кредитора по чл.422, ал.1 ГПК, се произнася по искане на ответниците за спиране на незабавното изпълнение на издадената в заповедното производство заповед за изпълнение, не прегражда развитието на исковото производство и не попада в хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. В процесуалния закон не е уреден ред за обжалване на определението, с което сезираният с иска по чл.422, ал.1 ГПК съд се произнася по искане на ответниците за спиране на допуснатото от заповедния съд незабавно изпълнение на спорното вземане на основание чл.432, ал.1, т.1 във вр. с чл.245, ал.1 ГПК. Обжалване със самостоятелна частна жалба е предвидено само за определенията, с които заповедният съд се произнася по реда на чл.420 ГПК по искане на длъжниците за спиране на незабавното изпълнение – чл.420, ал.2 ГПК. Разпоредбата на чл.420, ал.2 ГПК обаче не може да прилага по аналогия в исковото производство по чл.422, ал.1 ГПК и при липса на изрична разпоредба за обжалване на постановеното в това производство определение, с което се уважава или отхвърля искане на ответниците за спиране на предприетото принудително изпълнение, подадената срещу определението частна жалба е недопустима. Аналогично становище е изразено и в определение № 164 от 07.04.2016 г. по ч. т. д. № 515/2016 г. на ВКС, І т. о.
Неоснователни са доводите на частните жалбоподатели за постановяване на обжалваното определение в противоречие с практиката на ВКС в определение № 580/12.10.2015 г. по ч. т. д. № 2194/2015 г. на ІІ т. о., определение № 781/05.11.2014 г. по ч. т. д. № 2557/2014 г. на І т. о., определение № 105/09.02.2015 г. по ч. т. д. № 178/2015 г. на І т. о., определение № 488/15.07.2015 г. по ч. гр. д. № 3647/2015 г. на ІV г. о., определение № 125/02.03.2016 г. по ч. т. д. № 328/2016 г. на ІІ т. о. и определение № 373/22.07.2016 г. по ч. т. д. № 811/2016 г. на ІІ т. о. С посочените определения, в съответствие със задължителните указания в т.8 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., е даден отрицателен отговор на въпроса подлежат ли на обжалване с частна касационна жалба по реда на чл.274, ал.3 ГПК определенията на въззивните съдилища, с които се потвърждават или отменят определения на първоинстанционни съдилища, постановени по повод направени в производство по чл.422, ал.1 ГПК искания на ответниците за спиране на изпълнението на основание чл.432, ал.1, т.1 във вр. с чл.245, ал.1 ГПК. В зависимост от преценката, че посочената категория въззивни определения са изключени от обхвата на касационното обжалване, касационната инстанция не се е произнасяла по допустимостта на обжалваните пред нея определения и не е изразявала становище за тяхната обжалваемост по реда на чл.274, ал.1 във вр. с ал.2 ГПК, както твърдят жалбоподателите. В тази насока следва да се имат предвид мотивите към определение № 373/22.07.2016 г. по ч. т. д. № 811/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., според които необжалваемостта по реда на чл.274, ал.3 ГПК на определението на въззивния съд, с което е осъществен инстанционен контрол върху определението на първоинстанционния съд по искане за спиране на изпълнението на основание чл.432, ал.1, т.1 във вр. с чл.245, ал.1 ГПК, лишава Върховния касационен съд от правомощия да се произнася по неговата допустимост и правилност.
По изложените съображения определението на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане недопустимата частна жалба и е прекратено производството по нея, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 538 от 10.11.2016 г., постановено по ч. т. д. № 709/2016 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :