3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 841
С. 24.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 21 юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 317/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Г. И. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. И. Д., срещу въззивното решение на Ямболския окръжен съд, VІІІ с-в, № 100 от 19.07.2010г. по в.гр.д. № 233/2010г., с което е потвърдено решението на Ямболския районен съд, № 240 от 03.05.2010г. по гр.д. № 2850/2009г., с което са отхвърлени предявените от Й. И. против ОУ „Л. К.” искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за защита от дискриминация.
Ответникът по касация ОУ „Л. К.” [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
К. Й. И. е предявила срещу ОУ „Л. К.” искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ и по чл. 71, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за защита от дискриминация. Искът по чл. 71, ал. 1, т. 1 вр. чл. 21 З.. е обоснован с твърдения за нарушение от страна на директора на училището на чл. 4 З.. по признака „възраст”, като е поставил жалбоподателката в неравностойно положение в сравнение с учителите В. А. и Я. Д., изразяващо се в получаване на по-ниска пенсия до навършване на възрастта по чл. 68 КСО и лишаване от добавки от Учителския пенсионен фонд, следващи се при навършване на възрастта по § 5 ПЗР КСО. Твърди, че работодателят не е приложил еднакви критерии при прекратяване на трудовия договор по дискриминационния признак „възраст”, вследствие на което е нарушил чл. 21 З..
В. съд не е възприел доводите на жалбоподателката. Приел е, че ответникът е съобразил обстоятелството, че ищцата е била начален учител, че паралелките за началния курс са намалени с две което е наложило намаляване на персонала, че при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ е приложил чл. 10, ал. 3 К. за системата на народната просвета, съгласно който при съкращаване на щата се запазват трудовите правоотношения на работниците и служителите в трудоспособна възраст и се съкращават лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Учителките, с които според жалбоподателката е била поставена в неравностойно положение, са преподаватели в прогимназиалния курс на обучение.
Жалбоподателката моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос как следва да се тълкува равенство в третирането съгласно чл. 71 З.. Трябва ли да се приеме, че всички работят на длъжност „учител” или равенството следва да се прилага за конкретна длъжност, на която преподават учителите.
ВКС намира, че поставеният въпрос не от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС посоченото основание е налице, когато разглеждането на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, би допринесло за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви. В. съд е приложил разпоредбата на чл. 21 З.. според точния й смисъл. Законът дава възможност на учителите да се пенсионират както при условията на чл. 68, ал. 1 КСО и да получат пенсия в пълен размер, така и да получават временно пенсия в намален размер, ако се пенсионират при условията на § 5 ПЗР, като и в двата случая е дадено право и на работодателя /след изменението на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ по ДВ бр. 101/2001г., при което отпадна изискването при прекратяване на трудовото правоотношение на това основание работникът или служителят да е придобил право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст/, да прекратят трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Използваната от работодателя законова възможност за прекратяване на трудовия договор на посоченото основание при придобито право на пенсия при условията на § 5 ПЗР КСО не може да се квалифицира като дискриминация, когато преследва предписаната в закона цел – прекратяване на трудовото правоотношение с цел пенсиониране. Разпоредбата на чл. 21 във вр. чл. 4 З.. е ясна и не се нуждае от тълкуване за преодоляване на неправилна съдебна практика. Работодателят прилага еднакви критерии при осъществяване на правото за едностранно прекратяване на трудовия договор и в случаите, когато според конкретните обстоятелства и преценка на професионалните качества прекратява трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ с някой служител, а остава на работа друг, който също е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. По аргумент от чл. 7, т. 2 и 8 от закона не представлява дискриминация различното третиране когато целта е законна и средствата за постигането й са подходящи и необходими.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Ямболския окръжен съд. На ответника по касация следва да се присъдят разноските по делото в размер на 700 лв.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение Ямболския окръжен съд, VІІІ с-в, № 100 от 19.07.2010г. по в.гр.д. № 233/2010г.
ОСЪЖДА Й. Г. И. от [населено място] да заплати на ОУ „Л. К.” [населено място] сумата 700 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: