Определение №842 от 40718 по гр. дело №328/328 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 842
С., 24.06.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 21 юни две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.

разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 328/2011 година

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Мира И. Я. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. С. П., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV Г с-в, № 5910 от 15.12.2010г. по в.гр.д. № 9680/2010г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, ГК, 53 с-в, от 09.07.2010г. по гр.д. № 48737/2009г., с което са отхвърлени предявените от Мира И. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ и по чл. 128, т. 2 КТ.
Ответникът по касация [фирма] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
В. съд е отхвърлил главния иск по чл. 344, ал. 1 КТ поради погасяването му по давност. Приел е, че ищцата не е предявила иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна в предвидения в чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ двумесечен срок. Съдът не е възприел доводите на ищцата, че е предявила отделен иск по чл. 74 КТ за обявяване недействителност на клаузата за срок за изпитване в допълнителното споразумение /анекс/ от 04.02.2009г. Приел е, че с исковата молба са предявени само искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, а направеното в становището от 10.03.2010г. уточнение, че е предявен иск по чл. 74 КТ, представлява по същество предявяване на нов иск, който правилно не е бил разгледан. Същевременно интересът от признаване на твърдяната недействителност е свързан единствено с уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, в чието основание е посочен и доводът за частична недействителност на споразумението. Този резултат обаче не би могъл да се постигне поради пропускане на давностния срок за предявяване на иска за отмяна на уволнението.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В него са изложени съображения за неправилност на извода на съда, че не е предявен иск по чл. 74 КТ. Посочено е, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и са представени решение № 178/18.02.2000г. по гр.д. № 1132/99г. ІІІ г.о. ВКС и решение от 08.06.2010г. по гр.д. № 15/10г. на Софийски окръжен съд, на което липсва отбелязване за влизане в сила. С решението на ВКС е прието, че работодателят не може да включи клауза за срок за изпитване при запазване на трудовото правоотношение в случаите на чл. 123 КТ
Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, т. 1, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Независимо от това, ако от касационната жалба и изложението се изведе въпросът дължи ли съдът произнасяне по иск по чл. 74 КТ при конкретната формулировка на исковата молба, то той не е решен в противоречие със съдебната практика. Правната квалификация на претенцията се определя от съда въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и заявените искания. В исковата молба на Мира И. се сочи, че клаузата за изпитателен срок в анекса от 04.02.2009г. е недействителна, поради което и уволнението й на основание чл. 71, ал. 1 КТ е незаконно. Искането е за признаване на уволнението за незаконно, тъй като е основано на недействителна клауза за изпитателен срок. Така заявената претенция е за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, а недействителността на анекса е въведена като довод за основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, по което преюдициално правоотношение съдът дължи произнасяне в мотивите на решението, а не в диспозитива, поради липса на отделен иск. Делото е разгледано по правилата на глава двадесет и пета ГПК – Бързо производство, и искане по чл. 314 ГПК не е направено. Становището от 10.03.2010г. не съдържа искане за произнасяне и по друго, спорно правоотношение, от което зависи изхода на делото, а доводи за недействителност на клаузата за срок за изпитване и правна квалификация на иска.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV Г с-в, № 5910 от 15.12.2010г. по в.гр.д. № 9680/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове:

Scroll to Top