О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 842
София, 08.07.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 11 юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1618/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Х. Й. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. М. С., срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд, І гр. с-в, № 419 от 22.10.2012г. по в.гр.д. № 730/2012г., с което е потвърдено решението на Плевенския районен съд, № 1039 от 12.07.2012г. по гр.д. № 3042/2012г, с което са отхвърлени предявените от Й. Х. Й. против Кметство [населено място] искове по чл. 344, а. 1, т. 1-3 КТ.
Ответникът по касация Кметство [населено място] не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
Въззивният съд е отхвърлил предявените от Й. Х. Й. против Кметство [населено място] искове по чл. 344, а. 1, т. 1-3 КТ поради основателност на възражението на ответника за погасяването по давност на главният иск за отмяна на уволнението, предявен след изтичане на двумесечния давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. Приел е за установено от фактическа страна, че заповедта за уволнение е връчена на ищеца на 09.01.2012г. при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели, които разпитани в с. з. потвърждават начина на връчване. Освен това в жалбата си до РЗИ [населено място] ищецът признава отказа си да получи заповедта за уволнение на 09.01.2012г. Съдът е приел, че отказът да приеме заповедта за прекратяване на трудовия договор се приравнява на надлежно връчване на заповедта, респ. узнаване за прекратяване на трудовото правоотношение. Това е моментът на прекратяването му и от тогава започва да тече срокът по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ за предявяване на иска. Срокът е изтекъл на 09.03.2012г., а исковата молба е постъпила в съда на 11.05.2012г.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Й. Х. Й. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото на въпросите: следва ли да има отделно писмено изявление от работодателя до работника или служителя за прекратяване на трудовия договор или това може да бъде извършено с частен писмен документ, който не носи подписа на касатора и да се доказва със свидетелски показания; кой е моментът на прекратяване на трудовото правоотношение при прекратяването му без предизвестие; какво следва да се разбира под отказ да се получи заповедта и по какъв начин следва да стане доказването на това обстоятелство. Прилага определение № 781/2010г. ІІІ г.о. ВКС.
Върховният касационен съд намира, че поставените въпроси са от значение за решаването на делото, но не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради непротиворечивата, последователна съдебна практика по прилагането на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ и удостоверяването на отказа. Посочената разпоредба дава ясен отговор на въпроса кой е моментът на прекратяване на трудовото правоотношение при прекратяването му без предизвестие – това е моментът на получаване на писменото волеизявление за прекратяване на договора. В този смисъл е и приложената към изложението съдебна практика. Относно отказа за получаване на писменото волеизявление КТ не съдържа специална разпоредба, поради което се прилагат разпоредбите на процесуалния закон. Съгласно чл. 44, ал. 1, изр. последно ГПК отказът се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. Връченото по този начин волеизявление се смята за редовно връчено. В случая отказът е удостоверен с подписите на двама свидетели, потвърдили пред съда начина на връчване. По поставените въпроси за начина на връчване на заповедта за уволнение при отказ е постановено по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика решение № 386 от 31.10.2011г. по гр.д. № 1309/2010г. ІV г.о. ВКС, с което е прието, че чл. 335 КТ не предвижда изискване отказът на работника да получи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение задължително да бъде отразен върху самата заповед. Прието е, че отказът може да бъде установен с всички доказателствени средства.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените от касатора въпроси.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Плевенския окръжен съд, І гр. с-в, № 419 от 22.10.2012г. по в.гр.д. № 730/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: