3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 844
С. 27.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 21 юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 326/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Друми Х. М. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. С. Н., срещу въззивното решение на Силистренския окръжен съд, № 96 от 17.11.2010г. по в.гр.д. № 207/2010г., с което е потвърдено решението на Силистренския районен съд, № 510 от 16.07.2010г. по гр.д. № 228/2010г., с което е отхвърлен предявеният от Друми Х. М. против Б. Д. М. и Д. Д. М. иск по чл. 439, ал. 2 ГПК за признаване за установено, че вземането на ответниците по изп. лист от 29.11.2006г., издаден въз основа на решение № 170/22.03.2005г. по бр.д. № 909/2004г. на Силистренския районен съд, по който е образувано изп.д. № 13/2007г. на СИС при същия съд, не съществува поради изпълнение.
Ответниците по касация Б. Д. М. и Д. Д. М., двамата от [населено място], в представените писмени отговори молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 439, ал. 2 ГПК. Приел е, че след постановяване на бракоразводното решение, с което е присъдена и издръжката, е постановено решението на австрийския съд от 16.12.2005г., с което е намалена издръжката на децата на по 150 евро месечно. Това обстоятелство обаче не е нов факт по смисъла на закона, тъй като с него не се вменява задължение, а се изменя неговият размер. Съдът е приел за неоснователно оплакването на ищеца, че не е участвал в бракоразводния процес и това го е лишило от възможност да защити правата си. Приел е, че към 18.10.2005г. когато е подал молбата до австрийския съд за намаляване на издръжката, той е знаел за решението на българския съд и е могъл да предприеме действия за неговата отмяна. Относно признаване на чуждестранните решения е приел, че разпоредбите на ГПК по признаване на съдебните решения при действието на правото на ЕС, в сила от 24.07.2007г., са неприложими поради липса на предпоставките на чл. 621 и 622 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липса на съдебна практика и значението им за точното прилагане на закона и развитието на правото по материалноправния въпрос „дължима ли е издръжка на едни и същи лица за един и същи период – веднъж в Република България и втори път в Република А.”, и по процесуалноправния въпрос „допустимо ли е пряко признаване по смисъла на чл. 621 ГПК на съдебно решение, постановено от съд в държава членка на ЕС, постановено преди присъединяването на България към ЕС и преди влизане в сила на новия ГПК”.
Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Искът по чл. 439 ГПК може да бъде основан само на факти, които не са преклудирани от силата на пресъдено нещо, тъй като са настъпили след нейното възникване. Като такъв факт в исковата молба е въведено плащане на присъдените суми и са развити доводи, че с плащане на присъдената издръжка по решение на австрийски съд е извършено плащане и на присъдената по гр.д. № 909/2004г. на СРС издръжка.
Поставените от жалбоподателя въпроси не са от значение за решаването на делото, тъй като са извън неговия предмет. Те не се отнасят до обстоятелства, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Присъдената от австрийския съд издръжка с решенията от 24.09.2003г. и от 13.02.2004г. предхожда решението, въз основа но което е издаден изп. лист, предмет на оспореното изпълнение, поради което и плащането въз основа на тези решения не съставлява плащане на присъдената от българския съд издръжка. Срещу присъдена издръжка длъжникът може да се брани с иск по чл. 439 ГПК, само когато новонастъпили факти са я погасили. Настъпилите преди това факти, биха могли да послужат евентуално за отмяна по чл. 303 сл. ГПК. Единствено решението на чуждестранния съд от 16.12.2005г. е постановено след правнорелевантния момент по чл. 439, ал. 2 ГПК, но с това решение е зачетено решението по гр.д. № 909/2004г. СРС като е намален размерът на издръжката. По същите съображения и въпросът за признаването на чуждестранно съдебно решение не е от значение за решаването на делото, с предмет иск по чл. 439 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Силистренския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение Силистренския окръжен съд, № 96 от 17.11.2010г. по в.гр.д. № 207/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: