2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 847
С. 24.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 3 юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1406/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Р. Г. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. Ст. С., срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд, № 875 от 19.12.2013г. по в.гр.д. № 1190/2013г., с което е потвърдено решението на Русенския районен съд, № 1557 от 24.09.2013г. по гр.д. № 3569/2013г., с което е развален за 1/2 ид. част договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нот. акт № 65/1993г.
Ответниците по касация А. Г. П. и С. Г. С. в подадения писмен отговор от пълномощника им адв. С. В. молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендират разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното, с което е уважен предявеният от А. Г. П. и С. Г. С. против В. Р. Г. иск за разваляне поради неизпълнение на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, с който ответникът се е задължил лично или чрез трето лице да поеме гледането и издръжката на родителите си В. и Р. Г. като им осигури нормален и спокоен живот, какъвто са водили, да им осигури отопление, осветление, храна и медицински грижи при болест и немощ. Въз основа на свидетелските показания съдът е приел, че кредиторът В. Г. е била в сравнително добро състояние, което й е позволявало сама да полага всички грижи за поддържане на домакинството – готвене, пазаруване, чистене, а с пенсията си е заплащала всичките си разходи и при възможност подпомагала сина си и семейството му. Здравословното й състояние се влошило през декември 2012г. и в началото на 2013г. поради което на два пъти постъпила за болнично лечение. Последният път била изписана около 10-тина дни преди да почине, в тежко състояние, налагащо постоянни грижи, които получила основно от ищците, тъй като от 2006г. ответникът страда от множествена склероза, състоянието му прогресивно се влошава със засягане на горните и долни крайници и е в невъзможност да се движи и обслужва сам. Докато имал физическа възможност той и съпругата му помагали в домакинството на родителите му, водел майка си на покупки, придружавал я до болницата, но влошеното му здравословно състояние създало обективни пречки жалбоподателят да се грижи за родителите си, въпреки че добрите отношения между тях се запазили. Контакти с тях поддържала съпругата му, но нейните грижи били насочени главно към съпруга – ответника по иска.
Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел от правна страна, че е налице неизпълнение на задълженията на длъжника по алеаторния договор. От съдържанието на договора е видно, че кредиторите трябва да получат непрекъснати и всестранни грижи, които да обезпечат изцяло домакинството им, да им създадат финансова сигурност и грижи при болест. Ответникът не е осигурил на кредитора В. Г. такива грижи, които по качество, обем и интензитет да съответстват на договореното. Какви са били финансовите му възможности, съответно дали е бил в състояние да дава издръжка и налице ли е нужда от такава за кредитора, са обстоятелства без значение за настоящия правен спор. Страните са били обвързани с договор за гледане и издръжка, който изисква от длъжника полагане на непрестанни, ежедневни и в пълен обем грижи за прехвърлителя. Без правно значение и е обстоятелството, че кредиторът не е поискал приживе разваляне на договора. Правото да поиска разваляне на договора принадлежи както на кредитора, така и на неговите наследници съобразно наследствените им права и в случая това право надлежно е упражнено от ищците.
К. В. Р. Г. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, ГПК по въпроса трябва ли съдът да обсъди необходимостта от издръжка и грижи и техния размер и обем /поради противоречие с определение № 851/2009г. ІV г.о. ВКС, и решенията по гр.д. № 612/2010г. ІІІ г.о. и гр.д. № 699/2009г. ІV г.о ВКС/; на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса дължи ли се издръжка независимо от инвалидизирането на задълженото лице, от доходите му и задължението за издръжка към дете /поради противоречие с решение на Р. по гр.д. № 467/2008г., потвърдено с определение № 851/2009г. ІV г.о. ВКС; и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: допустим ли е предявеният иск при положение, че ищците не са наследници на Р. Г.; относно задължението на съда да обсъди конкретния обем и грижи на дължимата издръжка; при определяне дължимостта на издръжката следва ли да се съобразят възможностите на длъжника; следва ли да се съберат доказателства за недоволство от страна на кредитора спрямо задълженото лице, за да се заключи, че има неизпълнение на договора; при сключен договор с един от низходящите отпадат ли задълженията на другите низходящо като негови деца съобразно чл. 124 СК.
ВКС намира, че по първия от поставените въпроси не е налице твърдяното противоречие. В. съд е изложил собствени мотиви и същевременно е препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, който е приел, че ответникът /касатор/ е полагал епизодични грижи за майка си, които не съответстват на обема и качеството грижи, съобразно договореното. Приел е, че съдържанието на поетото по този договор задължение включва задоволяване потребностите на прехвърлителите в пълен обем, включително полагане на непосредствени и лични грижи по задоволяване на ежедневните битови нужди, а при болест и немощ – осигуряване на медицински грижи. В периода 2012г.-2013г. до смъртта й, когато кредиторът В. Г. е била с влошено здравословно състояние, ответникът не е осигурил на майка си дължимите медицински грижи лично или чрез трети лица.
Не е налице противоречие с практиката на ВКС и по втория въпрос. Определенията на ВКС, постановени в производство по чл. 288 ГПК не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, т. 2. По поставения въпрос е дадено тълкуване с решение № 169/19.07.2013г. по гр.д. № 1210/2012г. ІІІ г.о. ВКС, с което е прието, че издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния й обем и независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка. При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Част от посочената от касатора практика е по прилагането на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД – разваляне на договор за дарение, която е неотносима към разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка.
По третата група въпроси касаторът здаявява наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да го обосновава съгласно указанията в ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, т. 4. Независимо от това следва да се отбележи, че първият въпрос, който касае допустимостта на предявения иск съдържа условие, което не съответства на данните по делото. Ищците са предявили иска в качеството си на наследници на В. Д. и договорът е развален до размера на притежаваната от нея ? ид. част от имота.
По въпроса следва ли да се съберат доказателства за недоволство от страна на кредитора спрямо задълженото лице, за да се заключи, че има неизпълнение на договора, съдебната практика трайно приема /ТР № 30/81г. ОСГК на ВС/, че имущественото право да се иска разваляне на договора за издръжка и гледане поради неизпълнение е наследимо и всеки от наследниците може да упражни това право в обема на наследствената си част. В съответствие със съдебната практика въззивният съд е приел, че без правно значение е обстоятелството, че кредиторът не е поискал приживе разваляне на договора.
Последният въпрос – дали при сключен договор с един от низходящите отпадат задълженията на другите низходящо като негови деца съобразно чл. 124 СК, е неотносим към спора, тъй като задължението по чл. 124 СК и нравственият дълг на децата към родителите не освобождават длъжника по договора за гледане от издръжка от неговото задължение да престира издръжка и грижи в пълен обем.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд, № 875 от 19.12.2013г. по в.гр.д. № 1190/2013г.
ОСЪЖДА В. Р. Г. от [населено място] да заплати на А. Г. П. и С. Г. С. сумата 200 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: