3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 849
С. 14.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 12 юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 88/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], подадена от пълномощника гл. юрисконсулт М. Й., срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд, № 135 от 17.10.2011г. по в.гр.д. № 393/2011г., с което е потвърдено решение № 627 от 13.05.2011г. по гр.д. № 2051/2010г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от [община] против [фирма] [населено място] иск по чл. 59 ЗЗД за сумата 33 554,40 лв., предявен като частичен от сумата 349 853,90 лв.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
В. съд е отхвърлил иска на [община] против [фирма] [населено място] за заплащане на сумата 33 554,40 лв., предявен за част от цялата дължима сума 349 853,90 лв., с правно основание чл. 59 ЗЗД, по съображения, че ответникът не е ползвал имота на общината без основание и не се е обогатил за нейна сметка, спестявайки си разходите за заплащане на дължимата цена за предоставената му услуга по разполагане върху общинския терен на павилиони за търговия. Действително през процесния период ответникът е ползвал общинското място и е държал там павилиони за търговия, съгласно разрешенията, издадени му от общината още през 1995 и 1997г. Установено е също, че общината не е извършила действия по премахването им с оглед предстоящо застрояване или други нужди. Напротив, събирала е от ответника цена на право на разполагане на павилиони, изчислена съгласно т. 13.5 от приложение № 2 /цени на услуги и права, предоставяни от [община] на физически и юридически лица по чл. 6, ал. 2 ЗМДТ/ към Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на [община], и съобразно утвърдените цени от общинския съвет при квадратура 687 кв. м. Така определената от общината цена на услугата е била заплащана от ответника, за което са му били издавани и фактури с отразено в тях основание за плащането именно като цена за разполагане на павилионите. Нередовното оформяне на това правоотношение между страните /предвид липсата на издадени от общината нови разрешения за поставянето на павилионите/ не променя извода за предоставяне на услугата, доколкото такава реално е била ползвана и заплатена. Обстоятелството, че общината с години е приемала плащане за разполагане на павилионите по цена, определена по приложение № 2 от посочената по-горе Наредба сочи, че същата е определила на ответника именно този размер. Невъзможността й да събира по-висок размер за цена на услугата, изчислявайки я по друга разпоредба на Наредбата или погрешното определяне на цената, са обстоятелства имащи отношение към дейността на общината по предоставяне на услуги и начина на определяне на цената. Те не обосновават извод за обогатяване на ответника за сметка на ищеца.
В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос коя е дължимата престация когато липсват валидно учредени облигационни или административни отношения с административен орган – дали е тази, предвидена в закон или поднормативен акт, или е тази, която ищецът е приемал в нарушение на този закон.
ВКС намира, че произнасянето на ВКС по въпроса за начина на определяне на размера на дължимата сума за ползване на процесните павилиони, би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ по поставения от касатора въпрос.
На жалбоподателя следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 999,90 лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд, № 135 от 17.10.2011г. по в.гр.д. № 393/2011г.
Указва на [община] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 999,90 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: