4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 850
С. 21.12.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 18 декември две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 708/2012г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Д. М. от [населено място] и всички останали ищци, представлявани от адв. А. П. Д., срещу въззивното определение на Софийски апелативен съд, № 2220 от 24.10.2012г. по ч.гр.д. № 2731/2012г., с което е потвърдено определението на Софийски градски съд, ГО, І-10 с-в, от 26.01.2011г. по гр.д. № 8411/2010г., с което е прекратено производството по делото.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното.
Софийски градски съд е прекратил производството по делото като процесуално недопустимо поради липса на правен интерес. Ищците не твърдят, че правото им на собственост е възстановено и съответно че са носители на защитимо субективно право, упражняването на което е смутено от ответника. Съгласно твърденията им в исковата молба производството по възстановяване на собствеността не е приключило с произнасяне на административния орган с нарочен акт, поради което искът е преждевременно заведен. Освен това дори и ищците да са носители на правото на собственост върху процесния недвижим имот, то те нямат правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, тъй като при евентуалното му уважаване в правната сфера на ищците не биха настъпили целените правни последици. С предявяването на отрицателен установителен иск за собственост, при наличието на твърдения за собственост върху спорната вещ от страна на ищеца, е недопустимо да се измества доказателствената тежест върху ответника.
В. съд е потвърдил определението с мотиви, че правен интерес от предявения иск би бил налице само в случаите, в които предявяването и воденето на отрицателен установителен иск е от естество окончателно да разреши правния спор, без да се налага последващо ангажиране на други форми на процесуална защита, със съответстващата им нова съдебна намеса в гражданските правоотношения. Приел е, че в случая удостоверените с нотариалния акт права на ответника сами по себе си не са причина да не завърши административното производство по възстановяване на собствеността и не препятства възстановяването на собствеността в това производство.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частните жалбоподатели молят да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното определение на постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС по процесуалноправния въпрос „налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, след като ищците твърдят, че са собственици на земята и целят да отблъснат претенциите на ответниците, които им противопоставят право на собственост, основано на чл. 17а З. /отм./ и биха ли постигнали с него целта да установят свои твърдени права на възстановяване или на собственост. Налице ли е в конкретния случай недопустимо разместване на доказателствената тежест в процеса относно правото на собственост и могат ли ищците да избират способа на защита.”. Прилагат решение № 90/05.05.2011г. по гр.д. № 846/2010г. ІІ г.о. ВКС, решение № 40/11.02.2011г. по гр.д. № 1385/2009г. ІІ г.о. ВКС и определение № 278-А от 17.04.2012г. по ч.гр.д. № 162/2010г. І г.о. ВКС. С първото от тях е прието, че изискването на чл. 124, ал. 1 ГПК за наличието на правен интерес от предявяването на положителен или отрицателен установителен иск следва да се преценява във всеки конкретен случай; второто решение е по чл. 4к ПЗР ЗСПЗЗ и с него е прието, че е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск когато ищецът може да реализира претендирано право само след като по съдебен ред бъде отречено правото на ответника; с определението е оставена без разглеждане частна касационна жалба срещу определение за прекратяване на производството по делото.
ВКС намира, че поставеният въпрос е от значение за решаването на делото, но не се установява твърдяното противоречие с представената съдебна практика. С приложеното определение № 278-А от 17.04.2012г. ВКС не се е произнесъл по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, а е оставил частната жалба без разглеждане, поради което изложените мотиви не могат да бъдат съобразени като съдебна практика. Приложените решения на ВКС са неотносими към хипотезата на предявен отрицателен установителен иск срещу ответник, които противопоставят право на собственост, основано на чл. 17а З. /отм./. Първото от тях е по иск, предявен от лица, на които е възстановено правото на собственост. Предмет на второто решение е спор за един и същи имот между лица, заявили имота за възстановяване, и такива по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, т.е. претенциите на страните са по един и същи закон.
В настоящия случай на ищците не е възстановено правото на собственост, а правният им интерес е обоснован с правото на възстановяване на собствеността, което според тях те биха придобили след успешно провеждане на предявения иск. Правните изводи на съдилищата за липса на правен интерес в този случай, са изградени върху точно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК. За да е налице правен интерес от отрицателния установителен иск, на ищците трябва да е възстановено правото на собственост, което ответникът смущава. Евентуалното бъдещо придобиване на това право не обосновава правен интерес от отрицателен установителен иск.
Втората част от въпроса / дали ищците биха постигнали с предявения иск целта да установят свои твърдени права на възстановяване или на собственост/ е по същество, а не по допустимостта на иска. Само за пълнота следва да се отбележи, че конкуренцията на права в този случай е разрешена с разпоредбата на § 6, ал. 6 З. /отм./, включена в разпоредбата на § 11 З., която дава приоритет на процеса на приватизация. В този смисъл са решение № 205 от 08.07.2010г. І г.о. ВКС в производство по чл. 290 ГПК по прилагането на § 6, ал. 6 З. /отм./ и § 11 З., с което е прието, че възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ не може да бъде зачетено, ако към момента на постановяването му земята е в процес на смяна на собствеността или този процес вече е приключил с приватизационна сделка. Решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ е непротивопоставимо на приватизираното търговско дружество, в активите на което е включен възстановеният имот, ако решението е издадено при висяща или приключила процедура за приватизация. Ако все пак бъде издадено решение, с което собствеността се възстановява реално, то ще е непротивопоставимо на купувача по приватизационната сделка, съответно на приватизираното търговско дружество. В същия смисъл е и решение № 76 от 06.03.2009г. по гр.д. № 5857/2007г. ІІ г.о. ВКС, с което е прието, че при спор за собственост дали конкретен имот, бивша земеделска земя, възстановен на правоимащите по реда на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ е подлежал на земеделска реституция или не, респ. дали осъществената земеделска реституция с решение на поземлената комисия като индивидуален административен акт е проявил конститутивно действие, меродавен е моментът на преобразуване на държавната фирма със съответното право на стопанисване и оперативно управление в еднолично търговско дружество с държавно имущество. Изразеното в цитираните решения становище на ВКС е в съответствие с решение № 5 от 26.09.2002. по к.д. № 5/2002г. с което е отхвърлено искането на съдебен състав на ВКС за обявяване противоконституционност на § 6а ПЗР на З. /отм./ и на § 17, ал. 6 ПЗР на З.. Искането за установяване на противоконституционност на посочените разпоредби е мотивирано със съображения, че разпоредбите поставяли в по-благоприятно положение приватизиращото се или приватизирано предприятие от останалите стопански субекти и водели до принудително отчуждаване на частна собственост.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд, № 2220 от 24.10.2012г. по ч.гр.д. № 2731/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: