О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 850
София, 09.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 11 юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1752/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника адв. Е. Т., срещу въззивното решение на Бургаския апелативен съд, № 105 от 16.11.2012г. по в.гр.д. № 283/2012г. в частта, с която е потвърдено решението на Бургаския окръжен съд, № 280 от 20.07.2012г. по гр.д. № 1982/2011г. в частта, с която е осъдено [фирма] да заплати на М. С. Д. сумата 41 000 евро, дадена на отпаднало основание – по развален предварителен договор за продажба на недвижим имот от 23.09.2008г. и анекса към него от 17.08.2009г.
Ответницата по касация М. С. Д. от [населено място] в подадения от пълномощника й адв. Е. М. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от М. С. Д. против [фирма] иск за заплащане на сумата 41 000 евро, дадена на отпаднало основание, въззивният съд е приел, че е налице неизпълнение от страна на дружеството на поетото по предварителния договор за продажба на недвижим имот от 23.09.2008г. и анекса към него задължение, и това неизпълнение е виновно. На следващо място е приел, че изпълнението на договора е станало безполезно за ищцата по смисъла на чл. 87, ал. 2, предл. 3 ЗЗД. Към момента на разглеждането на делото и постановяването на решението забавата за изпълнение на задължението от въззивното дружество е 1 година и 7 месеца. След като само проектирането на строежа отнема на въззивника повече от две години, не са представени доказателства за финансовата обезпеченост на строителството и не може да бъде направена реална прогноза кога ще бъде приключено строителството, то съдът приема, че изпълнението на договора за ищцата е станало безполезно. Предвид изложеното и след като е налице едностранно разваляне на договора от страна на ищцата, която е изправна страна по предварителния договор, следва да бъде уважена претенцията по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за връщане на платената от нея цена на двата обекта, предмет на договора.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК поради решаването им в противоречие със съдебната практика и значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото на въпросите: може ли да се счита за развален договор поради забава в изпълнението при положение, че забавата за изпълнение не е виновна, а се дължи на обстоятелства, за които длъжникът не следва да отговаря; следва ли такъв договор да се разваля след даване от страна на кредитора на допълнителен срок за изпълнение; следва ли предварителният договор да бъде развален от съда при положение, че същият следва да се развали с едностранно изявление на кредитора, каквото не е направено. Прилага съдебна практика по чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
Върховният касационен съд намира, че поставените въпроси не са от значение за решаването на делото. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. За да постави първия въпрос касаторът изхожда от предпоставката, че той няма вина за неизпълнението на договора, но съдът е приел обратното. Както бе посочено по-горе въззивният съд е приел, че е налице неизпълнение от страна на дружеството на поетото по предварителния договор за продажба на недвижим имот задължение, и това неизпълнение е виновно. Не е възприел доводите на касатора, че забавата за изпълнение не е виновна, а се дължи на обстоятелства, за които длъжникът не може да отговаря.
На следващо място съдът е приел, че изпълнението на договора е станало безполезно за ищцата по смисъла на чл. 87, ал. 2, предл. 3 ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба в този случай кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок. Поставеният от касатора втори въпрос не съответства на този извод на съда. Последният от поставените въпроси също съдържа условие, което не е налице. Въззивният съд е приел, че исковата молба има значението на писмено изявление за разваляне на договора, а въпросът на касатора съдържа условието, че такова изявление не е направено.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените от касатора въпроси.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд, № 105 от 16.11.2012г. по в.гр.д. № 283/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: