О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 851
София, 09.07.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 28 май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1442/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Й. И. от [населено място], приподписана от процесуалния й представител адв. Л. Л. П., срещу въззивното решение на Окръжен съд Монтана от 07.12.2012г. по в.гр.д. № 301/2012г. с което е потвърдено решението на Районен съд Монтана, ІV гр. с-в, от 31.08.2012г. по гр.д. № 223/2012г., с което е допуснат развод между К. Н. И. и Р. Й. И. и е прекратен бракът им поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по отношение на вината.
Ответникът по касация К. Н. И. от [населено място] в представения по делото писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
Въззивният съд е допуснат развод между К. Н. И. и Р. Й. И. поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в отношенията им. Приел е, че нарушавайки изискванията за съвместно съпружеско съжителство, общо домакинство, взаимно уважение, разбирателство и доверие в партньора, страните са довели до опразване на брачната им връзка от дължимото според закона и морала съдържание. Страните са в трайна фактическа раздяла от 7-8 години, като ищецът е напуснал семейното жилище и се е установил да живее в дома на майка си. През време на фактическата раздяла не е установено да са имали съпружески контакти, а само икономически. Продължителната фактическа раздяла е разрушила окончателно, трайно и необратимо семейната общност. Запазването на такъв формален брак, изпразнен от съдържание, не е оправдано нито от гледна точка на интересите на съпрузите въпреки противопоставянето на ответницата, нито на пълнолетните им деца, нито на обществото.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Р. Й. Иванова моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с ППВС № 10/1971г., т. 3, според което фактическата раздяла не трябва да се счита абсолютно основание за прекратяване на брака, но съдът следва да преценява отражението на фактическата раздяла върху брачните отношения, с оглед на всички доказателства по делото във всеки конкретен случай.
ВКС намира, че не е налице твърдяното противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС. Мотивите на въззивния съд са съобразени с указанията, дадени в т. 2 и 3 на посоченото Постановление. В съответствие с приетото в посочената съдебна практика, че една от причините, която може да доведе до разстройство на брака е продължителната фактическа раздяла на съпрузите, въззивният съд е приел, че в случая продължителната фактическа раздяла е разрушила трайно и необратимо семейните отношения. Съдът е изследвал отражението на фактическата раздяла върху състоянието на брачните отношения и е приел въз основа на доказателствата по делото, че дългата фактическа раздяла е изпразнила брака от съдържание, разрушила е окончателно, трайно и необратимо семейните отношения и е довела до разстройство на брака, налагащо допускане на развод.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Монтана.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Монтана от 07.12.2012г. по в.гр.д. № 301/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: