О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 852
София, 09.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 28 май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева дело № 1338/2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. Д. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. С. В., срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО, ІV с-в, № 2280 от 26.11.2012г. по в.гр.д. № 3268/2012г., с което е потвърдено решението на Варненския районен съд, ХІІ с-в, № 3841 от 30.08.2012г. по гр.д. № 5919/2012г., с което са отхвърлени предявените от М. И. Д. [фирма] [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 КТ.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
Въззивният съд е отхвърлил предявените от М. И. Д. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 КТ като е приел, че извършеното на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ уволнение е мотивирано с незадоволителния резултат от индивидуалната оценка на ищеца по въпроси, съобразени с Наредба № 9 за безопасни условия на труд, по която всяка година служителите преминават задължително обучение. Поставените критерии за оценка на подготовката и практическите умения на служителите съответстват на изпълняваната длъжност. Служителят е трябвало да отговори на въпроси /свързани с проверка на техническото състояние на зачисленото съоръжение и подсигуряване на работата при зададена ситуация – избор на материали, технология на изграждане, мярка за безопасно изпълнение и др./ които са заложени в длъжностната характеристика и изискват ниво на подготвеност на притежаваната от ищеца ІV квалификационна група. Индивидуалната оценка на комисията за служители /между които и ищецът/, които са показали „незадоволителен” и „слаб” резултат, са обосновали комплексна оценка за това, че същите не притежават изискуемите познания за длъжността, която заемат. Издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е мотивирана ясно и непротиворечиво и съответства на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.
Касаторът М. И. Д. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото на въпросите: за точното тълкуване на понятието „липса на професионални качества за ефективно изпълнение на възложената работа” и следва ли този факт да отразява едно трайно състояние на служителя; налице ли е липса на професионални качества при виновно нарушаване на трудовата дисциплина; допустимо ли е на основание еднократна преценка да се приеме, че е налице трайна липса на професионални умения; законосъобразно ли е липсата на качества да се установява на базата на проведен от работодателя изпит, чиято материя е била за по-висока квалификация от тази по длъжностната характеристика на ищеца; следва ли до знанието на ищеца да са сведени фактите и обстоятелствата, които са основание за преценката на работодателя по отношение на липсващите му професионални качества и умения. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Не се констатира противоречие между въззивното решение и приложената съдебна практика. Поставените въпроси са изяснени с постановени по прилагането на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ решения на ВКС, част от които са приложени от жалбоподателя, поради което въпросите не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Така както е прието в приложените решения, въззивният съд е приел, че изискване за законност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да бъде мотивирана. Извършената от работодателя проверка на практическите знания и професионални умения на служителите, макар и в кръга на служителите да са включени лица, извършили преди това дисциплинарно нарушение, няма отношение към поставения въпрос „налице ли е липса на професионални качества при виновно нарушаване на трудовата дисциплина”. Поради това този въпрос не е предмет на въззивното решение и не е от значение за решаването на делото. По въпроса за начина на констатиране на липсата на качества за ефективно изпълнение на работата е постановено по реда на чл. 290 ГПК приложеното към изложението решение № 992 от 28.01.2010г. по гр.д. № 195/2009г. ІІІ г.о. ВКС, с което е прието, че с оглед на технологичните изисквания на длъжността работодателят може да извършва периодична проверка на професионалните качества на служителите, на които изпити те задължително следва да се явяват, а неявяването може да е основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ /тъй като служителят сам се е поставил в положение да не може да бъде доказано наличието на професионални знания и умения/, т.е. няма пречка проверката за необходимите професионални качества за изпълнение на работата да се осъществява по този начин. По последния въпрос съдебната практика непротиворечиво приема, че до знанието на работника и служителя трябва да са сведени фактите и обстоятелствата, които са дали основание за преценката на работодателя по отношение на липсващите му професионални качества и умения. Тези обстоятелства трябва да се съдържат в заповедта за уволнение и в случая заповедта отговаря на тези изисквания. Поради наличието на трайно установена съдебна практика по прилагането на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпросите да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд. На ответника по касация следва да се присъдят 150 лв. разноски по делото.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО, ІV с-в, № 2280 от 26.11.2012г. по в.гр.д. № 3268/2012г.
ОСЪЖДА М. И. Д. от [населено място], да заплати на [фирма] [населено място] сумата 150 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: