О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 853
София, 09.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 18 юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева дело № 1892/2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. У. от [населено място], приподписана от пълномощника й адв. М. С., срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, VІІІ гр. с-в, № 1956 от 18.12.2012г. по в.гр.д. № 3551/2012г., с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд, ХІ гр. с-в, № 3531 от 08.10.2012г. по гр.д. № 4519/2012г., с което са отхвърлени предявените от С. Д. У. против Общинско предприятие „Общински пазари” [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 КТ.
Ответникът по касация Общинско предприятие „Общински пазари” [населено място] в представения писмен отговор от пълномощника му гл. юрисконсулт Т. Т. оспорва жалбата. Претендира разноските по делото включително юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
Въззивният съд е отхвърлил предявените от С. Д. У. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 КТ по съображения, че е осъществено посоченото в заповедта за уволнение основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. У. е заемала длъжността „началник Ф.-главен счетоводител”. В новата длъжностна характеристика, утвърдена от директора на ответното предприятие, е предвидено лицето, което заема длъжността да е с висше икономическо образование. Видно от представената по делото диплома ищцата има средно икономическо образование, т.е. нейното образование не отговаря на новите изисквания за заемане на длъжността. На доводите на ищцата, че не е налице нужда от промяна съдът е отговорил, че няма правомощия да проверява целесъобразността на въведеното от работодателя ново изискване за образователна степен. На основание чл. 272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, който е изложил съображения по доводите на ищцата за злоупотреба с право и пряка дискриминация срещу нея като е приел, че работодателят не е въвел нерегламентиран по-висок ценз за заемане на длъжността от изискванията на чл. 35 от Закона за счетоводството и няма данни ищцата да е третирана различно в сравнение с други аналогични случаи.
Касаторът С. Д. У. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС и значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото на въпроса трябва ли съдът да изложи мотиви по доводите на ищеца за липса на обективна необходимост от въвеждане на новите изисквания за заемане на длъжността и злоупотреба с право. Счита, че решението е постановено в противоречие с решение № 8 от 28.0.2010г. по гр.д. № 598/2009г. ІІІ г.о. ВКС, с което е прието, че промените в изискванията за заемане на определена длъжност са въпрос на целесъобразност и преценката относно необходимостта от тези промени е правомощие на работодателя, но когато работникът или служителят навежда доводи за злоупотреба с право, съдът е длъжен да изложи съображения в тази насока.
ВКС намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не се констатира твърдяното противоречие между въззивното решение и посоченото по-горе решение на ВКС. Чрез препращане на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд въззивният съд е изложил съображения по доводите на ищцата, че липсва необходимост от промяна на изискванията за заемане на длъжността и поради това е налице злоупотреба с право.
Въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради наличието на утвърдена съдебна практика, включително и по чл. 290 ГПК – решение № 3/20.01.2011г. по гр.д. № 621/2010г. ІІІ г.о. ВКС, с което е прието, че „работодателят има право с длъжностната характеристика да променя изискванията за заемане на определена длъжност, когато същите не са определени с нормативен акт. В тези случаи преценката на работодателя какви изисквания да въведе за длъжностите, заемани от работници и служители е преценка по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. В тези случаи при произнасяне по иска за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът не може да изследва въпроса дали е съществувала обективна необходимост или не от въведената от работодателя промяна на изискванията за заемане на определени длъжности”. Индикация за злоупотреба с право биха били произволни промени в изискванията за заемане на длъжността, които не са свързани с характера на работата и нуждите на производството – решение № 92/2003г. по гр.д. № 2752/02г. ІІІ г.о. ВКС, решение № 1671/20003 по г.д. № 968/02г. ІІІ г.о. ВКС.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд. На ответника по касация следва да се присъдят 150 лв. разноски по делото.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, VІІІ гр. с-в, № 1956 от 18.12.2012г. по в.гр.д. № 3551/2012г.
ОСЪЖДА С. Д. У. от [населено място], да заплати на Общинско предприятие „Общински пазари” [населено място] сумата 150 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: