О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 854
София, 09.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 28 май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1415/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], приподписана от процесуалния представител юрисконсулт Й. С., срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, № 348 от 29.10.2012г. по в.гр.д. № 836/2012г. с което е потвърдено решението на Пернишкия районен съд, 350 от 27.06.2012г. по гр.д. № 1390/2012г., с което е осъдена [фирма] да заплати на А. В. Х. на основание чл. 37 К. във вр. чл. 222, ал. 1 КТ сумата 7635 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа след прекратяване на трудовото правоотношение между страните
Ответницата по касация А. В. Х. от [населено място] в представения по делото писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи иска въззивният съд е приел, че в подписания в предприятието К. са предвидени по-високи размери на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, достигащи до 5 брутни заплати при трудов стаж над 20 години, какъвто е имала и ищцата. Ищцата се е присъединила към К. по надлежния ред, следователно й се дължи обезщетение за оставане без работа поради прекратяване на трудовия договор, на основание чл. 37, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, б. „в” К. в посочения от вещото лице размер от 7635 лв.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма] поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по прилагането на чл. 50, ал. 1 КТ. Конкретен въпрос не е ясно посочен, но от съдържанието на изложението може да се формулира въпросът може ли К. да разширява кръга на основанията, въз основа на които се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ. Прилага решение № 449/2010г. ВКС, ІV г.о. с което е прието, че всички разпоредби на КТ относно уволнението и закрилата по чл. 333 са императивни; решение от 20.03.2008г. по к.гр.д. № 7/2008г. ВнАС с което е прието, че К. не може да съдържа клаузи, което са по-неблагоприятни за работника или служителя от установените в закон или друг К.; решение № 962/2009г. САС с което е прието, че обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ се дължи при законност на уволнението, а при неговата отмяна се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, което не би могло да е за по-дълъг период от предвидения в КТ, дори и такава уговорка да съществуваше в К..
ВКС намира, че поставеният материалноправен въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложената съдебна практика. С приложеното решение на ВКС № 449/2010г. ВКС, ІV г.о. е даден отговор на въпроса дали уредбата на предварителната закрила по чл. 333 КТ, която се състои от императивно разпоредби, може да се променя с К. като се въвеждат допълнителни изисквания за мотивиране на предварителното съгласие на синдикалния орган и обвързването на това съгласие с определен срок. Прието, че всички разпоредби на КТ относно уволнението и закрилата по чл. 333 са императивни. Останалите приложени решения също нямат за предмет поставения въпрос. Второто от тях /с което е прието, че К. не може да съдържа клаузи, което са по-неблагоприятни за работника или служителя от установените в закон или друг К./ е неотносимо към поставения въпрос, тъй като в случая уговорката е по-благоприятна. Последното решение е по прилагането на чл. 225, ал. 1 КТ.
Не са налице и предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради наличието на съдебна практика, включително и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС за уеднаквяване на съдебната практика по прилагането на чл. 50 КТ. Повелителни са разпоредбите на КТ относно основанията и процедурата за прекратяване на трудовите правоотношения /решение № 127/10.05.2010г. по гр.д. № 213/2009г. ІV г.о. ВКС /, относно критериите за подбор /решение №91/20.04.2011г. по гр.д. № 673/2010г. ІІІ г.о. ВКС /, разпоредбите относно уволнението и закрилата по чл. 333 КТ /решение № 449/2010г. ВКС, ІV г.о./. С решение № 356/25.09.2012г. по гр.д. № 773/2011г. ІV г.о. ВКС в отговор на въпроса „действителна ли е уговорка за обезщетение, дължимо независимо от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение” е прието, че „с трудовия договор страните могат да уговарят всички условия, свързани с предоставянето на работната сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона и са по-благоприятни за работника. Когато между страните по трудовия договор е постигнато съгласие, че при извършено от работодателя уволнение на служителя се дължи обезщетение в размер на определен брой месечни възнаграждения, уговорката е валидна, тъй като не нарушава повелителни разпоредби на закона и доколкото уговорения срок за обезщетение не е по-кратък от предвидения в чл. 222 КТ или в К.. Уговорката е валидна винаги, когато уволнението е по причина на работодателя, независимо от основанието за уволнение – съкращаване на щата, намаляване обема на работата, спиране на работата и пр., но не и в случаите, когато извършеното от работодателя уволнение е по причина на работника – дисциплинарно уволнение, по писмено искане на работника, при липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата и пр.”. Т.е. прието е, че разпоредбата на чл. 222, ал. 1 КТ е повелителна в частта, с която е установено, че обезщетението не може да бъде за по-малък срок от 1 месец, и е диспозитивна в останалата част.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд. На ответницата по касация следва да се присъдят 500 лв. разноски по делото.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, № 348 от 29.10.2012г. по в.гр.д. № 836/2012г.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на А. В. Х. от [населено място] сумата 500 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: