О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 855
София, 09.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 18 юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева дело № 2004/2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. Д. и М. К. Д., двамата от [населено място], подадена от пълномощника им адв. М. Х., срещу въззивното решение на Бургаския апелативен съд, № 77 от 24.09.2012г. по в.гр.д. № 170/2012г., с което е потвърдено решението на Ямболския окръжен съд, № 18 от 06.03.2012г. по гр.д. № 26/2011г., с което е отхвърлен искът им против [фирма] [населено място] с правно основание чл. 422 ГПК във вр.чл. 92 ЗЗД за установяване по отношение на дружеството, че същото дължи на ищците сумата 150 000 евро, представляваща неустойка по предварителен договор за продажба на недвижим имот, предявен частично от целия размер от 441 702 евро.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявения от П. А. Д. и М. К. Д. против [фирма] [населено място] частичен иск по чл. 422 ГПК във вр.чл. 92 ЗЗД за установяване по отношение на дружеството, че същото дължи на ищците сумата 150 000 евро, представляваща неустойка по предварителен договор за продажба на недвижим имот, въззивният съд е приел, че въведеното от ищците фактическо основание на иска сочи на забавено изпълнение от страна на купувача, а не на пълно неизпълнение. От фактическа страна е приел, че върху процесния имот е имало вписани три ипотеки, което е довело до неизпълнимост на договорения начин на плащане чрез банков кредит от [фирма]. Независимо от това, предвид подписания по-късно анекс към договора с намерение да се осигури финансиране от друга банка, за купувача не е възникнало право да развали предварителния договор. Заявеното с исковата молба неизпълнение като основание за претендираната неустойка, е за договорени четири вноски по чл. 1 Б от анекса, които не са изплатени на падежа, а по-късно в изпълнителното производство. Очевидно въведеното от ищците фактическо основание на иска сочи на забавено изпълнение, а не на пълно неизпълнение. В тази хипотеза е осъществен фактическият състав на предвидената от страните по сделката неустойка за забава по чл. 4, а не този по чл. 6 от анекса за неустойка при пълно неизпълнение. След като с договора са предвидени два вида неустойка – за забава и за пълно неизпълнение, при заявено по иска забавено изпълнение, претенцията за наличие на задължение за плащане на неустойка за пълно неизпълнение е неоснователна. При тези съображения за неприложимост на чл. 6 от анекса, въпросът за действителността на процесната неустойка с оглед нейния висок размер е без значение за спора. Независимо от това, като се е позовал на ТР № 1/15.06.2010г. ОСТК на ВКС съдът е приел, че разглежданата договорна клауза е действителна, но размерът й би могъл да бъде намален на основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД при евентуален спор за пълно неизпълнение.
Касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК поради противоречие на въззивното решение на ТР № 1/15.0.2010г. по т.д. № 1/2009г. ОСТК на ВКС, съгласно което „в случай, че задължението за заплащане на цената е станало предсрочно изискуемо, размерът на неустойката следва да се определи върху стойността на цялото неизплатено задължение”, и поради значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради липса на практика „относно твърдението на касатора, че когато задълженията на неизправната страна имат паричен, а не реален характер, неизпълнението на същите се приравнява на пълно неизпълнение на договора”.
ВКС намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не е налице твърдяното противоречие. В т. 4 на ТР № 1/15.0.2010г. по т.д. № 1/2009г. ОСТК на ВКС, постановено по някои въпроси на приватизационния договор, е даден отговор на въпроса на каква база следва да се изчислява размерът на дължимата неустойка за забава при плащане на покупната цена по приватизационния договор – върху всяка една от неплатените вноски за съответния период или на база на целия дължим остатък от вноските, ако в договора не е определен начинът, по който следва да се определи размерът на неустойката. Прието е, че базата, върху която се изчислява размерът на неустойката е всяка отделна неизплатена изискуема вноска от цената на приватизационния договор, а когато задължението за заплащане на цената е станало предсрочно изискуемо размерът на неустойката следва да се определи върху стойността на цялото неизплатено задължение. Тази практика е неотносима към настоящия случай, при който в предварителния договор е определен начинът, по който следва да се определи размерът на неустойката както при частично, така и при пълно неизпълнение.
Не са налице и предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по втория въпрос /който накратко формулиран гласи приравнява ли се частичното неизпълнение на парично задължение на пълно неизпълнение/, тъй като въпросът не е от значение за решаването на делото. Правилото на чл. 66 ЗЗД, съгласно който кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо, може да бъде изключено по волята на страните в облигационното отношение. В случая страните по предварителния договор са уговорили плащане на продажната цена на вноски и са предвидили неустойка при забава на изпълнението на задължението на купувача за заплащане на месечни вноски.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд, № 77 от 24.09.2012г. по в.гр.д. № 170/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: