5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 858
София.30.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 953/2016 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Ю. Б. и Н. Зюлкюфова Б., чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение № 187 от 26.11.2015 г. по в.т.д. № 292/2015 г. на Окръжен съд – Русе в частта, с която след отмяна на решение № 656 от 22.05.2015 г. по гр.д. № 7377/2014 г. на Районен съд –Русе, е признато за установено съществуването на изискуемо вземане на [фирма] против касаторите, за сумата от 12 000 лв. – главница по договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия, плюс” № BL 4796 от 21.12.2006 г. ведно със законната лихва от 13.06.2014 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на въззивното решение, поради неправилно възприета „фактическа и правна обосновка”. Касаторите изразяват несъгласие със становището на въззивната инстанция, че независимо от сключения анекс към договора за кредит от м.януари 2008 г., те са останали задължени, в качеството им на поръчители, само за част от кредита, а именно за първоначално отпуснатата на [фирма] сума от 12 000 лв. Твърдят, че с подписването на този анекс кредитът е предоговорен, а за общата сума от 22 000 лв. следва да отговарят кредитополучателят, [фирма] – съдлъжник и поръчителят Л. Д., съгласно подписан на 17.07.2008 г. договор за поръчителство. Поддържат се и евентуални твърдения за погасяване за тяхното поръчителство, на основание чл.147 ЗЗД. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакуваното въззивно решение, с произтичащите правни последици.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че решението противоречи на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС по отношение на момента, от който тече срокът по чл.147 ЗЗД за реализация на вземането спрямо поръчители, както и, че по аналогичен спор по друго дело – в.т.д. № 235/2015 г. на Окръжен съд – Русе, е постановено решение в противоположен смисъл. В т. 3 от изложението се поддържа допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, по следните въпроси: 1. При положение, че с договор за поръчителство от 17.07.2008 г. банката – кредитор е сключила договор за поръчителство с Л. Д. общо за договорения кредит по първоначално сключения договор за 12 000 лв. и по анекс за още 10 000 лв., като новият поръчител е поел фактически и задължението на предишните поръчители, следва ли да се приложи чл.102 ЗЗД и във връзка с това отпада ли задължението на първоначалните поръчители; 2. След като анексът е сключен за допълнително увеличаване на кредитната линия с 10 000 лв., без този анекс от м.януари 2008 г. при сключването си да е обезпечен с поръчителство и при положение, че в анекса е посочена сумата 22 000 лв., освободени ли са от отговорност първоначалните поръчители; 3. Представлява ли изменение на договора за банков кредит сключването на допълнителен анекс към него, с който се изменят: общият размер на кредита, дължимите лихви – текущи и наказателни и неустойките; 4. Допустимо ли е един кредит, с анекс към него, на обща стойност 22 000 лв. да бъде обезпечен изцяло от един поръчител – Л. Д. и 5. Справедливо ли е поръчителите да бъдат държани отговорни почти една година след спиране на плащанията по дълга, въпреки разпоредбата на чл.147 ЗЗД, поради бездействието на банката – кредитор.
Ответникът по касация – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита жалбата за неоснователна. Подробни съображения са развити в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съдебен състав на Окръжен съд – Русе, след цялостна и самостоятелна преценка на доказателствения материал, е приел, че предоставеният на кредитополучателя ЕТ „”Людон – Л. Д.”, със съдлъжник [фирма], кредит за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, в размер на 12 000 лв., по силата на договор от 21.12.2006 г., е надлежно обезпечен с поръчителството на Н. Б. и Н. Б., въз основа на договор за поръчителство от 23.01.2007 г. Последващият нов договор за поръчителство, сключен с Л. Д., както и увеличаването на размера на кредита по силата на анекс от 17.07.2008 г., което е обезпечено с поръчителство само от Д., въззивният съд е счел за ирелевантни за отговорността на Билялови, с извод, че те са останали задължени до размера, за който са подписали договора за поръчителство от 23.01.2007 г. Въззивният съд е съобразил изричната разпоредба на чл.139 ЗЗД, предвиждаща възможност поръчителството да се поеме и за част от задълженията на длъжника. За основателни са счетени твърденията на банката – ищец, че с подписването на анекса от 17.07.2008 г. не е давано съгласие за освобождаване на първоначалните поръчители по см. на чл.102 ЗЗД, с извод, че Билялови отговарят само за 12 000 лв., непогасена и изискуема главница, ведно са законната лихва от подаване на заявлението по чл.417 ГПК. В частта, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск срещу Н. Б. и Н. Б., спорът е извън обхвата на настоящото производство.
Предвид обективираните в мотивите към атакувания съдебен акт правни изводи, обусловили изхода на делото, настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основната предпоставка за допускане на касационно обжалване.
В точки първа и втора от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите не са формулирали правни въпроси, попадащи в обхвата на общия селективен критерий, което би предпоставило и преценката доколко са доказани поддържаните допълнителни основания за достъп до касация. В този смисъл настоящият съдебен състав съобразява задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, според които липсата на конкретен, релевантен за изхода на делото материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, съставлява достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Въпросите, по които касаторите бланкетно поддържат допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, са фактологично обусловени, а от друга страна, те са основани на твърдения, поддържани при инстанционното разглеждане на делото – за освобождаване на първоначалните поръчители от отговорност по реда на чл.102 ЗЗД, както и за погасяване на тяхната отговорност, които обаче не са възприети от решаващия състав на Окръжен съд – Русе при произнасяне по същество по спорното право. Това обуславя относимостта на въпросите към правилността на атакуваното въззивно решение, съответно към основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК, чиято преценка би могла да се реализира само при допуснато касационно обжалване, но не и в стадия по селекция на касационните жалби. По част от въпросите – относно изменението на договора за кредит и относно началната дата, от която тече предвиденият в чл.147 ЗЗД преклузивен срок липсва изрично произнасяне във въззивното решение.
Предвид горното, искането за достъп до касация не би могло да бъде уважено. Затова Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 187 от 26.11.2015 г. по в.т.д. № 292/2015 г. на Окръжен съд – Русе.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: