1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 86
София, 10.05.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ТК І т.о. в публичното заседание на двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
Членове: ЕМИЛ МАРКОВ
ИРИНА ПЕТРОВА
при участието на секретаря Елеонора Стоянова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 595 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С Решение № 294 от 06.11.2014г. по в.т.д.№ 548/2014г. Апелативен съд Варна е отменил решението на Варненския ОС по т.д.№ 2249/2013г., с което предявените искове са били отхвърлени и касаторът [фирма], [населено място] е осъден да заплати на Б. С. и Г. С. на основание чл.55,ал.1,предл.трето ЗЗД сумата 2 000 евро – платена вноска по развален по реда на чл.87,ал.2 ЗЗД предварителен договор от 22.07.2013г., и на основание чл.92 ЗЗД във вр. с чл.16 от предварителния договор – сумата 14 000 евро – договорна неустойка, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба.
С касационната жалба [фирма] иска отмяна на решението като неправилно поради необоснованост и нарушения на материалния закон. Оспорва законосъобразността на извода на АС, че купувачите надлежно са упражнили правото си на разваляне на предварителния договор без даване на длъжника на подходящ срок за изпълнение с предупреждение за разваляне по реда на чл.87,ал.1 ЗЗД. Посочва, че с нотариалната покана ищците са направили безусловно изявление за разваляне на договора с твърдение, че продавачът не е прехвърлил собствеността върху имота в уговорения в чл.9 четиридесет и пет дневен срок от сключването му. Поддържа , че страните не са придали на срока по чл.9 значението на фиксиран такъв и по правило договорът за продажба на недвижим имот не е фикс сделка по смисъла на чл.87,ал.2 ЗЗД, освен ако страните не му придали характер на такава, а постигнато съгласие продавачът да сключи окончателен договор непременно в уговорения срок, няма. Посочва, че отсъства и договорка задължението за изпращане на уведомление – покана за прехвърляне на имота по нотариален ред да е в тежест единствено на продавача, т.е. че само той следва да инициира нотариалното производство в срока по чл.9. Позовава се на липса на договорна клауза, която да отклонява приложението на общия способ на развалянето на договора по ал.1 на чл.87 ЗЗД, такава, която да предвижда, че неизпълнението на задължението е приравнено на пълно неизпълнение по смисъла на чл.87,ал.2 ЗЗД. Акцентира върху уговорката в чл.16 от договора – „при неизпълнение на задължението по чл.9, купувачът може да развали договора по установения за това ред“. Възразява, че тя е неправилно тълкувана от въззивния съд и счита, че при липса на специални уговорки, установеният ред е този по чл.87,ал.1 ЗЗД. Поддържа, че не е налице и приетото от въззивния съд неизпълнение на задължението на продавача по чл.10 от договора за представяне „до нотариалното изповядване“ на сделката на необходимите документи за сключването на нотариалния акт. Счита, че към момента на отправяне на нотариалната покана, дружеството не е било неизправна страна, и кредиторите не са имали право да пристъпят към едностранно разваляне на договора и то безусловно.
Ответниците в касационното производството Б. С. и Г. С. са депозирали писмен отговор, с който оспорват основателността на жалбата. В откритото съдебно заседание не изпращат представител.
С определение № 905 от 92.12.2015г. настоящият състав допусна касационно обжалване за проверка на изводите на решението на Варненския АС за уважаването на исковете по въпроса дали страната която твърди, че надлежно е упражнила правото си да развали договора без предупреждение /без отправено искане за изпълнение в подходящ срок и изявление, че смята договора за развален в случай на неизпълнение в срока/, следва да докаже наличието на предпоставките на чл.87,ал.2 ЗЗД със задължителната за този съд съдебна практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК – Решение № 100 от 03.07.2012г. по т.д.№ 307/2011г. на Второ т.о.
Върховният касационен съд, ТК, Първо т.о. като взе предвид доводите в жалбата и становищата на страните и при проверката по чл.290,ал.2 ГПК намира следното:
В исковата молба ищците са се позовали на изтичането на 04.09.2013г. на предвидения в чл.9 от предварителния договор срок за изповядване на сделката по прехвърлянето на имота, на изготвено във връзка с така констатираното неизпълнение на 13.09.2013г. и отправено на 23.09.2013г. изявление – нотариална покана, че развалят едностранно и без предизвестие сключения предварителен договор, и искат възстановяване на платената по договора сума от 2 000 евро в тридневен срок. Първоинстанционният съд е приел, че дори продавачът да е в забава, общият способ за едностранно извънсъдебно разваляне на договора е регламентиран в чл.87,ал.1 ЗЗД и изисква предоставянето на длъжника на подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането му договорът ще се счита за развален. Счел е, че причините, обективирани в нотариалната покана, с която ищците твърдят, че надлежно са упражнили правото си, касаят неизпълнението на задължението за прехвърляне на имота в договорения срок – обстоятелство, което не е въведено в закона като основание за разваляне без предизвестие. Изводът за отхвърлянето на исковете е основан на становището, че не е възникнало основанието-валидно упражнено право на разваляне, от което произтича ищцовата претенция за връщане на даденото и за заплащане на обезщетение под формата на вземане за неустойка.
Въззивната инстанция е приела, че нормата на чл.87,ал.1 ЗЗД е диспозитивна и страните могат да сключат уговорки в отклонение от нея, което било сторено с клаузата на чл.16 от предварителния договор от 22.07.2013г.: ако продавачът не изпълни задължението си за изграждане на сградата в срок и не прехвърли собствеността по нотариален ред в срока по чл.9 /45 дни от подписването на договора/, купувачът има право да го развали по установения за това ред, като получи неустойка в размер на 20% от продажната цена на имота, или да предяви иск по реда на чл.19,ал.3 ЗЗД. Счела е, че по волята на страните, неизпълнението от продавача в този срок, е юридическият факт, пораждащ правото на купувачите да развалят договора и да получат неустойка; че в тази хипотеза страните сами са презумирали липсата на интерес у купувачите да търсят изпълнение, т.е. безполезността на престацията. От това е изведено, че правото на разваляне в хипотезата на чл.87,ал.2 ЗЗД във вр. с чл.16 от договора е надлежно упражнено с изпратената нотариална покана от 13.09.2013г., връчена на 08.10.2013г. В нея, позовавайки се на изтичането на 04.09.2013г. на указания в договора 45 срок за сключване на окончателния договор и за представянето на нужните за това документи, купувачите са уведомили продавача, че на основание чл.87,ал.2 ЗЗД поради констатирано неизпълнение на договорните задължения, развалят едностранно и без предизвестие предварителния договор.
По правния въпрос:
Даденото разрешение от въззивната инстанция е в противоречие с Решение № 100 по т.д.№ 307/2011г. на Второ т.о. на ВКС, в което е изведено, че страната, която твърди, че е упражнила правото си да развали без предупреждение договора, следва да докаже, че е налице една от хипотезите на чл.87,ал.2 ЗЗД /невъзможност за изпълнение, безполезност или фикс сделка/. Настоящият състав се присъединява към това становище и счита, че при твърдяно упражнено право на разваляне на договора без предупреждение, страната следва да се позове на наличието на хипотеза от изчерпателно посочените в чл.87,ал.2 ЗЗД, да обоснове с фактически твърдения и докаже нейното съществуване, или да се основе на уговорена в договора, независимо от отсъствието на законовите предпоставки, възможност за безусловно разваляне. Нормата на чл.87,ал.1 ЗЗД е диспозитивна и страните могат да уговорят правото на разваляне да бъде упражнено без предупреждение, независимо от отсъствието на предпоставките по чл.87,ал.2 ЗЗД. В редица решения на състави на ВКС последователно е проведено, че основание разваляне в случая на чл.87,ал.2, предложение второ ЗЗД е само доказана безполезност като субективната представа на длъжника не е достатъчна за развалянето му, а следва да се предпостави от конкретна обективна причина за отпадане на интереса, настъпила в периода на забавата /Решение по т.д.№ 1611/2013г. на Първо т.о./, както и, че безполезността трябва да е настъпила в резултат на виновна забава на длъжника /Решение по т.д.№ 279/2014г. на Първо т.о. и цитираната в него съдебна практика/.
По основателността на касационната жалба:
Въззивната инстанция не е констатирала, че твърдяното в исковата молба неизпълнение на задължението на продавача за прехвърляне на имота в договорения срок, не попада в никоя от хипотезите, при които е налице право на безусловно разваляне. Също така не е съобразила, че ищците не са се позовали и на уговорено в договора отклонение от диспозитивното правило на чл.87,ал.1 ЗЗД, че самите купувачи не са твърдели, че разпоредбата на чл.16 урежда по различен начин спрямо диспозитивната разпоредба на чл.87,ал.2 ЗЗД, последиците от забавата на продавача. Изводите на апелативния съд по тълкуването на разпоредбата на чл.16 от договора са и неправилни.
Неаргументирана е тезата, че съглашението в чл.16 от договора, уреждащо правото на купувача да развали договора по „установения за това ред“, означава отнапред презумирано от страните отпадане на интереса за купувачите от закъсняло изпълнение, /т.е. изначално предположена от страните безполезност от забавено изпълнение на продавача/ и представлява изрична уговорка за безусловно разваляне. Правото на разваляне на договора „по установения за това ред“ не може да бъде тълкувано в никакъв друг смисъл освен, че този ред е общият законово регламентиран от правилата на чл.87 ЗЗД. В случая страните не са се възползвали от възможността да уговорят нещо различно от общоважимата правна регламентация. В предварителния договор отсъства отклонение от общата уредба, няма уговорени различни условия и ред за разваляне на договора от тези, посочени в чл.87 ЗЗД. Съобразно тях, в тежест на ищците, които са развалили договора без предупреждение, е да обосноват и да докажат настъпилата безполезност от престацията на насрещната страна и да посочат и установят тези обстоятелства, които са им дали основание да заявят безусловното разваляне на договора девет дни след изтичане на срока, уговорен за нотариалното прехвърляне на имота. Тези обстоятелства нито са заявени, нито установени в процеса, поради което неоснователно е твърдението в исковата молба за отсъствие на валидна облигационна връзка между страните следствие надлежно упражненото право на разваляне. Това обосновава извода за неоснователност на иска за връщане на даденото и на претенцията за уговорената при разваляне на договора неустойка.
На основание чл.293,ал.2 ГПК въззивното решение като неправилно следва да бъде отменено включително и в частта за разноските и да бъде постановено друго за отхвърляне на предявените искове.
Отговорността за разноските следва да се разпредели съобразно правилото на чл.78,ал.3 ГПК и на касатора да се присъди сумата 500 лв. разноски за въззивната инстанция и 2 256лв. за настоящата. Разноските са поискани и извършването им е доказано.
Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 294 от 06.11.2014г. по в.т.д.№ 548/2014г. Апелативен съд Варна, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. В. С. и Г. К. С. против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.трето ЗЗД за сумата 2 000 евро-платена вноска по предварителен договор от 22.07.2013г., както и иска с правно основание чл.92 ЗЗД във вр. с чл.16 от предварителния договор за сумата 14 000 евро договорна неустойка.
Осъжда Б. В. С. и Г. К. С. да заплатят на [фирма], [населено място] сумата 2 756лв. разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: