3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 861
гр. София, 28.11.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3247/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба на В. Б. С. срещу въззивно решение № 216/ 23.05.2017г. по в.гр.д. 279/2017г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 45/ 16.02.2017г. по гр.д. 358/2016г. на Районен съд [населено място], с което са отхвърлени исковете по чл. 344, ал.1, т.1, 2 и т.3 КТ срещу [община]. Към касационната жалба е приложено Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
В срока за отговор [община] е възразила, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и за отмяна на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване, ВКС намира следното:
Ищецът В. С. твърди в исковата молба, че е работил по трудов договор на длъжност „директор социални услуги в общността“ в Център за настаняване от семеен тип на деца/младежи с увреждания-2, но бил уволнен от кмета на [община] на 23.02.2016г. на основание чл. 328, т.6 КТ. Твърди, че заповедта е незаконна и е предявил искове по чл. 344, ал.1,т.1,2 и т.3 КТ срещу [община]. Според ищеца ЦНСТДМУ-2 не е правен субект, а кметът на Общината е работодател на директорите на социалните услуги, съгласно чл. 18а З., но тъй като кметът не притежава самостоятелна правосубектност, то ответник следва да е [община].
В срока за отговор ответникът [община] е възразила, че заповедта за уволнение е законна, както и че ЦНСТДМУ-2 е организационно обособена единица и директорът е овластен с работодателски правомощия да назначава и уволнява персонала в Центъра, съгласно чл. 18а З.. Според Общината- Центърът има самостоятелен бюджет, БУЛСТАТ и работодателска правоспособност, поради което е юридическо лице със самостоятелна правосубектност. Но тъй като чл. 18а З. предоставя работодателска правоспособност на кмета на Общината, то в случая кмета на Общината е надлежният ответник по иска.
По предявения иск въззивният съд е приел, че надлежен ответник по исковете е [община], а уволнението е законно, поради което е потвърдил решенето на районния съд, с което исковете са отхвърлени.
При тези данни относно обстоятелствената част на исковата молба, петитума на същата и постановеното решение на въззивния съд, ВКС намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради вероятна недопустимост на същото.
Съгласно т.р. 1-2010- ОСГТК, ВКС допуска служебно касационно обжалване на въззивно решение при наличие на данни за вероятна недопустимост на същото, за да се обезпечи влизането в сила на допустими и валидни съдебни решения.
В случая съществува вероятност [община] да не е надлежният ответник по делото, тъй като ищецът обсновава интерес от търсене на защита срещу работодателя по трудовото му правоотношение. Неправилното насочване на иска срещу друго лице, различно от работодателя би представлявало нередовност на исковата молба, изразяваща се в противоречие между обстоятелствената част и петитум. А когато нередовността на исковата молба не е отстранена чрез даване на указания от съда, то постановеното след това решение е недопустимо. Кой е работодателят по трудовото правоотношение определя нормата на чл. 18а З., но тя се нуждае от тълкуване за изясняване на точния и смисъл, тъй като е неясна и противоречива.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 216/ 23.05.2017г. по в.гр.д. 279/2017г. на Пазарджишки окръжен съд.
Делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: