О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
[населено място], 03.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1861 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Николова, чрез процесуалния й представител адв.В. Н. срещу решение № 661/02.04.2015г. по гр.д. № 702/2015г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 с-в, с което е отменено решение № 18788/03.12.2014г. по гр.д. № 11900/2013г. на СГС, ГК, Първи – 4 с-в в обжалваната му част, с която е уважен искът с правно осн. чл.226,ал.1 КЗ за сумата от 100 000 лв. и е осъден ответникът да заплати на адв.В.Н. по чл.38 ЗА сумата от 3 500 лв. и по сметка на СГС– 4000 лв., като вместо него е постановено отхвърляне на иска на касаторката срещу ЗД [фирма] по чл.226, ал.1 КЗ за сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Р. Н. Н., настъпила на 16.04.2012г. вследствие на ПТП, реализирано на 14.08.2011г. от застрахования при ответника по задължителна застраховка „Гражанска отговорност” водач на лек автомобил „Мерцедес Ц200” с рег. [рег.номер на МПС] – Г. М. Г., ведно със законната лихва, считано от 16.04.2012г. до окончателното плащане.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът ЗД [фирма], [населено място] не е подал писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че виновният за настъпилото ПТП, при което наследодателят на касаторката е получил съчетана травма – контузия на главата, счупване на дясна зигоматична кост на черепа, мозъчно сътресение, контузия на гърдите, счупване на 2 и 3 ребра в дясно и на 5 и 7 ребра в ляво с последвал излив на кръв и въздух в гръбната половина, счупване на костите на двете подбедрици, мекотъканен дефект на кожата на лява подбедрица и пареза на левия фибуларен нерв, е имал валидно сключена застраховка гражданска отговорност при ответното дружеството. САС е отчел, че пострадалият е претърпял впоследствие две оперативни интервенции, като и че през първите пет месеца след ПТП не е могъл да се предвижва дори и с помощни средства. Апелативният съд е съобразил, че като причина за настъпилата на 16.04.2012г. смърт на Р. Н. в документацията е посочена остра дихателна и съдова недостатъчност. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице по назначената пред СГС Съдебно-медицинска експертиза и въз основа на него е приел, че не може да се направи несъмнен и категоричен извод, че смъртта на пострадалия е пряка и непосредствена последица от процесното ПТП. САС е споделил заключението на вещото лице, че не може да се установи точната причина за смъртта поради неизвършена аутопсия. Въззивната инстанция е намерила, че причинната връзка между противоправното деяние и вредите като елемент от фактическия състав на чл.45, ал.1 ЗЗД подлежат на главно и пълно доказване от ищеца, което в случая не е осъществено. От така събраните доказателства не може да се обоснове извод за наличие на причинна връзка между ПТП и настъпилата осем месеца след него смърт. Поради което е намерил обжалваното решение на СГС за необосновано и е отхвърлил иска по чл.226, ал.1 КЗ / отм./.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя материалноправния въпрос: „Следва ли причинно-следствената връзка между деликта и настъпилата по-късно смърт, вследствие влошаване на здравословното състояние на пострадалия, да е пряка и непосредствена последица или е достатъчно да е продължаваща, за да се докаже основателността на иска, предявен от наследник на пострадалия?”. Въведено е допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
ВКС намира, че поставеният от касатора въпрос не покрива изискването за наличие на общо основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на САС.
В решаващите си мотиви апелативният съд не е изключил принципната възможност за наличие на причинно-следствена връзка между определен деликт и настъпилата няколко месеца след него смърт на пострадалото лице, а е направил извод, че въз основа на събраните по делото доказателства / липса на направена аутопсия; вписаната причина за настъпилата смърт в съобщението за смърт, издадено от болничното заведение; заключението на СМЕ/ не може категорично да се установи такава връзка в конкретния случай.
Видно от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя изведения материалноправен въпрос и с оглед оплакването си срещу въззивното решение, че съдът е приел липса на причинно-следствена връзка между процесното ПТП, получените от наследодателя травматични увреждания, усложнението на здравословното му състояние и последвалата няколко месеца по-късно смърт, въпреки заключението на вещото лице по СМЕ за продължително съществуваща причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилата смърт на наследодателя. Следователно прави оплакване за необоснованост на атакувания съдебен акт.
Общите основания за неправилност на обжалваното решение / чл.281,т.3 ГПК/, макар и да отговарят на изискването за редовност на касационната жалба относно точното им и мотивирано изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, не могат да запълнят изискуемото съдържание на основанията за допускане на касационно обжалване / чл.280, ал.1 ГПК/. Във фазата на селектиране на касационната жалба касационната инстанция не извършва проверка на законосъобразността на атакувания съдебен акт. Тази проверка ще се осъществи едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на САС.
Разноски за производството не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 661/02.04.2015г. по гр.д. № 702/2015г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.