О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
гр. София, 07.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
П.: Ценка Георгиева
Членове: Илияна Папазова
Майя Русева
като изслуша докладваното от съдия Ц. Г. ч. гр. д. № 602/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. В. П. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. Л. В. от АК – В., против определение № 429 от 08.12.2015г. по гр.д. № 5436/2015г. на ВКС, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на А. В. П. против въззивното решение на Врачанския окръжен съд, № 274 от 03.06.2015г. по гр.д. № 92/15г.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът [фирма], [населено място], в подадения писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Третото лице помагач на [фирма] – Р. С. М. от [населено място] в подадения отговор оспорва жалбата и моли определението да се потвърди.
Ответниците Ц. Б. Ц. и В. Б. Ц., и двамата от [населено място], не са заявили становище по жалбата.
За да се произнесе по основателността на частната жалба ВКС съобрази следното:
С обжалваното в настоящото производство определение Върховният касационен съд, ІV г.о., е оставил без разглеждане касационната жалба на А. В. П. срещу въззивно решение № 274 от 03.06.2015 г. по гр. дело № 92/2015 г. на Врачанския окръжен съд, поради недопустимост на касационния контрол. Приел е, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по иск с цена до 5 000 лева.
Частната жалбоподателка прави оплаквания за материална незаконосъобразност на обжалваното определение и иска отмяната му. Навеждат се доводи, че по делото е предявен иск и по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт. Излага съображения относно наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, съгл. ТР № 8/27.11.2013 г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГТК. Счита, че цената на предявените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр.чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД, се определя по правилата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК като процент от стойността на ипотеката, чиято нищожност се търси, а не от стойността на данъчната оценка на ипотекирания имот. Отделно от това сочи, че предмет на договорната ипотека е 1/2 от земеделски имот и цялата масивна сграда с площ от 70 кв.м., построена върху имота, за която няма данни за данъчна оценка. Приложеното към исковата молба удостоверение за данъчна оценка се отнасяло само за земеделския имот. Излага съображения, че след като стойността на имота и сградата са приети от банката като достатъчно обезпечение по кредита, то и данъчната им и пазарна оценка била много над 5 000 лева.
Определението е правилно.
Производството по делото е образувано пред Районен съд Враца по искова молба на А. В. П., по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр.чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Цената на предявения иск е определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр.т. 2 ГПК в размер на 108,72 лв., съобразно приложената към първоинстанционното дело данъчна оценка на имота. Тази цена на иска е посочена и в исковата молба.
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /ред. по ДВ бр. 100/2010г., която е приложима по отношение на подадената на 01.07.2015г. касационна жалба/ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв.. Предвид изложеното ВКС, ІV г.о., правилно е приел в обжалваното определение, че решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване.
Неоснователни са доводите на частната жалбоподателка във връзка с искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нот. акт. Отмяната на констативния нот. акт на посоченото основание е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице, а не е самостоятелен иск.
Неоснователни са и доводите относно начина на определяне цената на иска. Съгласно ТР № 8/2012г. ОСГК на ВКС, при предявяването на иска, ищецът е този, който посочва цената на иска – член 70, ал.1 ГПК, съдът служебно може да повдигне въпроса за цената на иска, както това може да направи и ответникът по иска, но най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, като в случай на несъответствие на указаната цена с действителната, съдът определя цената на иска.Така посочената и определена, цена на иска остава неизменна за цялото производство по делото и настъпилите промени впоследствие в паричната стойност на спорното право, поради изменение в цените, са без значение за цената на иска.
Водим от изложеното Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 429 от 08.12.2015 г. по гр.д. № 5436/2015 г. на ВКС, ІV г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: