О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 871
С., 18.09.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети септември през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.3089 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Н. Т. срещу решение №.75/23.02.2015г. по г.д.№.1042/14г. на Окръжен съд Пазарджик – с което реш. №.149/11.11.14 по г.д.№.527/14 на Районен съд Пазарджик за осъждане на Н. Т. Т. да заплаща на М. Н. Т. на основание чл.144 СК по 120лв. месечна издръжка е отменено и предявеният иск по чл.144 СК е отхвърлен като неоснователен.
Ответната страна Н. Т. Т. оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.144 СК – за заплащане на издръжка на пълнолетно учащо дете, за неоснователен, тъй като ответникът не разполага със средства, които да може без особено затруднение да отделя за своето вече навършило пълнолетие дете. Изследвал е подробно предпоставките за присъждане на търсената издръжка и релевантната задължителна практика /ППВС 5/70 и решения по чл.290 ГПК/. Посочил е, че макар ищцата да е пълнолетно ненавършило 25г. дете на ответника, което учи редовно във висше учебно заведение и е попълнило декларация, че не полага труд, не притежава недвижими имоти и движими вещи, чрез които да се издържа, не се е явила в с.з. и не е отговорила на поставените й в тази връзка въпроси по реда на чл.176 ал.2 ГПК; от друга страна не е налице и втората предпоставка – бащата да може да дава претендираната издръжка без особени затруднения. Отразил е, че в случая не се касае за пълна безусловност на задължението за издръжка – то е обусловено от притежанието от родителя на средства над собствената издръжка, които да му позволяват без особени затруднения да отделя средства и за издръжката на пълнолетното си учащо дете, като преценката за това е винаги обективна и конкретна /зависи от имуществото, доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на съответния родител/. При тези обстоятелства възивната инстанция е аргументирала извода си за липса на възможност за отделяне на средства без особено затруднение с ниския средномесечният доход на ответника /327,84лв./ – който е и под минималния за страната /регистрираната му фирма ЕТ е в застой/, с наличието на друго семейство и още една дъщеря – малолетна в 1 клас, за която той безусловно дължи издръжка и грижи, и със съществуващо задължение за погасяване на вноски по кредит. Изрично е отразила, че при разглежданата хипотеза е ирелевантно дали родителят е в трудоспособна възраст и дали теоретично би могъл ад реализира доходи от търговска дейност, тъй като искът е от пълнолетно дете и по отношение на него биха могли да се посочат същите доводи.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, преповтаря съдържащи се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност и цитира практика на други съдилища, която смята за постановена по сходни случаи. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.75/23.02.2015г. по г.д.№.1042/14 на Окръжен съд Пазарджик.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: