О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 873
С. 23.09.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав :
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2818 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. Д. О. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение от 20.11.14г. по в.гр.д. № 11982 по описа за 2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 21.05.14г. по гр.д. № 6245/12г. на Районен съд София като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1, 2 и 3 от КТ за признаване и отмяна на извършеното със заповед № Т. – 21 от 7.12.2011г. уволнение като незаконно, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за периода от 7.12.2011г. до 7.06.2012г. в размер на 9 250.20лв. като неоснователни.
Като основание за допустимост в своето изложение касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК без да формулира конкретен въпрос, за който да е възможно да се провери дали е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В представеното изложение касаторът единствено излага доводи за неправилност на постановения акт, считайки за неправилен извода на съда за възможна съвместимост между посочените в заповедта основания за уволнение по чл.19а от Закона за администрацията и чл.328 ал.1 т.2 от Кодекса на труда, както и че неправилно е прието за законно съкращение в щата, извършено без надлежно утвърдено ново щатно разписание и нова длъжностна характеристика за заеманата от касатора длъжност и при липса на произнасяне по въпроса за компетентността на изрично упълномощения от ресорния министър, изпълняващ длъжността „изпълнителен директор” да утвърждава щатни разписания и длъжностни характеристики и да сключва и прекратява трудови договори. Позовава се на ТР № 1 от 9.12.2013г. по т.д.№ 1/13г. на ОСГТК на ВКС и на незадължителна практика от 2000г.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Настоящият касатор е заемал длъжността „заместник-изпълнителен директор” по силата на сключен с изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, на основание чл.19а ал.1 от ЗА, трудов договор. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № Т. – 21 от 7.12.2011г. на изпълняващия длъжността изпълнителен директор при посочени две основания : чл.19а ал.2 от ЗА и чл.328 ал.1 т.2 изр.2 от КТ.
В. съд, без изрично да се произнася по въпроса за възможността за съвместяване на посочените от работодателя основания, е счел процесното уволнение за такова по чл.19а ал.2 от ЗА. Изводът си за законосъобразност е обосновал с установеното в съдебна практика разбиране, че посоченото основание е специално /поради което когато се прилага заедно с друго по КТ, се явява определящо/, упражнява се по преценка на органа, извършил назначението, която преценка е по целесъобразност /не е необходимо да се излагат мотиви/, поради което на съдебен контрол подлежи единствено дали освободеният служител е заемал длъжност, посочена в чл.19а ал.1 от ЗА и дали е бил освободен от оправомощен за това орган. В случая – въззивният съд е преценил, че специалните норми на ЗА са приложими, защото Агенцията за устойчиво енергийно развитие е изпълнителен орган, длъжността, заемана от ищеца, попада сред изброените в закона и пред вид представената по делото заповед № ЧР-Н-171 от 30.11.2011г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма направеното възражение за липса на компетентност на издалия заповедта за уволнение изпълняващ длъжността изпълнителен директор, се явява неоснователно.
При тези данни, касационно обжалване не може да бъде допуснато поради липса на поставен от касатора материално правен или процесуално правен въпрос от значение за изхода на спора, за който да е възможно да се прецени дали е налице някое от посочените от касатора специални основания за допустимост. Съгласно т.1 от цитираното ТР № 1 от 9.12.2013г. по т.д.№ 1/13г. на ОСГТК на ВКС – обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен въпрос, защото той определя рамките, в които ВКС селектира жалбите. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Предпоставките за допустимост на касационната жалба по чл.280 ал.1 от ГПК са различни от основанията за касационно обжалване по чл.281 от ГПК и последните не са предмет на разглеждане в настоящето производство. В случай като настоящия, в който касаторът се е позовал само на основанието по чл.281 т.3 от ГПК, вместо да конкретизира материално правен или процесуално правен въпрос от значение за изхода на спора, като необходима предпоставка за допустимост, не е възможно да бъде допуснато касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, като счита, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.11.14г. по в.гр.д. № 11982 по описа за 2014г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ :