О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 874
[населено място], 16.11.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1015 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] , представлявано от управителя М. В., чрез адв. Г. М. срещу решение № 2528/21.12.2015г. по т.д. № 3194/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 33/12.05.2014г. по т.д. № 641/2013г. на Пернишки окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма] сумата от 179 607,38 лв., представляваща договорна неустойка при пълно неизпълнение на задълженията по договор № 11477/05.03.2012г. с предмет : „ Доставка на скребкова верига за котлоагрегати тип ПК 38-4 и Еп 670-140 / П-62/“.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в писмения си отговор оспорва основателността на същата и наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен процесният договор за изработка и доставка на резервни части при уговорен срок за доставка от 180 дни и уговорена неустойка за пълно неизпълнение в размер на 25% от стойността на договора. В указания срок е била осъществена частична доставка, за която ищецът е уведомил касатора, че е в отклонение от договорената техническа характеристика. Въззивният съд е кредитирал заключението на СТЕ, което установява горното несъответствие и прави извод за пълна невъзможност доставеното да бъде годно за ползване поради извършена от производителя неправомерна замяна на материала, от който са изработени детайлите. Поради което апелативният съд е формирал заключение за дължимост на неустойката за пълно неизпълнение и е потвърдил осъдителното първоинстанционно решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба касаторът формулира следните правни въпроси: 1/относно задължението на въззивната инстанция служебно да допусне допълнителна СТЕ и 2/относно възможността да бъде намалявана неустойка между търговци на осн. чл.92, ал.2 ЗЗД. И двата въпроса са въведени при допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие със задължителна практика на ВКС както следва: по първи въпрос – ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, а по втори въпрос – Решение № 129/09.07.2010г. по т.д. № 977/2009г. на ВКС, II т.о.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Настоящият състав на ВКС намира, че произнасянето на въззивния съд по първия формулиран в изложението въпрос е в съответствие със задължителната практика на ВКС по т.3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. При направено с въззивната жалба оплакване за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт и без да е необходимо въззивникът да е поискал назначаване на експертиза за установяване на съответния факт и да е определил задачата на вещото лице, апелативният съд е преценил, че за установяването на този факт се налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания и с определение е назначил експертиза с определена задача. Дали поставената задача е относима към конкретния казус и дали е следвало да бъдат зададени на вещото лице въпроси, които касаторът за пръв път в процеса формулира в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е предмет на проверка на съдебния акт по съществото на спора, а не във фазата по допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Вторият въведен като общо основание за селектиране на касационната жалба въпрос не покрива изискването по чл.280, ал.1 ГПК. Правилото на чл.92, ал.2 ЗЗД за намаляване неустойка при търговски сделки, както сам касаторът поддържа, е приложимо само в хипотезата на частично неизпълнение. В случая въззивният съд не е констатирал частично неизпълнение на процесния договор и не е разгледал потестативно по правния си характер възражение на касатора за намаляване на неустойката, каквото и не е въвеждано редовно в процеса от него.
Изложеното налага цялостен извод за недопускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение .
Ответникът е поискал присъждане на разноски, но не е представил доказателства за тяхното извършване, поради което такива не му се дължат от касатора.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2528/21.12.2015г. по т.д. № 3194/2015г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: