Определение №875 от 42270 по гр. дело №2938/2938 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 875

С. 23.09.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2938 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Прокурор в Окръжна прокуратура против въззивно решение № 91 от 26.02.15г. по в.гр.д.№ 975/14г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 658 от 28.10.2014г. по гр.д.№ 1214/14г. на Хасковски районен съд като е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на всеки един от И. Д. Г. и Б. Д. М., на основание чл.2 ал.1 т.3 от З. сумите от по 20 000лв., ведно със законната лихва, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно „задържане под стража” за период от 22.06.2004г.до 29.12.2004г. и за незаконно обвинение за извършени две деяния: по чл.242 ал.4 във вр. ал.2 изр.1, вр.чл.20 ал.2 и чл.18 ал.1 НК и по чл.354а ал.2 т.1, вр.с ал.1 изр.1, вр.чл.20 ал.2 НК, които производства са прекратени с постановление от 29.05.2013г. на прокурор при Окръжна прокуратура Х. на основание чл.243 ал.1 т.2 от НПК /поради недоказаност на обвинението/, като са присъдени и разноски.
Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, като твърди, че въззивният съд е постановил акта си в противоречие с практиката на ВКС /т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968г. и т.13 от ТР № 3 от 22.04.2004г. по т.д. № 3/2004г. на ОСГК/ по въпросите за задължението на съда да постанови акта си след като направи анализ на всички доказателства по делото, за начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и дали в случаите, когато наказателното производство е прекратено, това обезщетение следва да обхваща и вредите от незаконното задържане под стража.
Срещу подадената касационна жалба са постъпили отговори от И. Д. Г. и от Б. Д. М., с които оспорват нейната допустимост и основателност.
Жалбата е подадена в срок и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по първия поставен въпрос / касаещ задължението на съда по чл. 236 ал.2 от ГПК/ не е налице, защото касаторът не сочи практика, на която въззивния акт да противоречи и тъй като съдът е изложил подробни мотиви, в които е посочил всички искания и възражения на страните, като подробно е обсъдил събраните по делото доказателства, въз основа на които е направил своите фактически констатации и правни изводи. Съобразени са и дадените в т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968г. указания, тъй като при определяне на размера на следващото се обезщетение, въззивният съд е съобразил всички релевантни обстоятелства, отчитайки тяхната тежест и значение. Взел е преди вид, че И. Д. Г. и Б. Д. М. са били оправдани по две обвинения, всяко едно от които е за извършено тежко умишлено деяние /че в съучастие, като съизвършители се опитали да пренесат на 21.06.2004г. през границата, без надлежно разрешително високо рискова наркотично вещество – марихуана с нетно тегло 4.436кг. на стойност 17 744лв., като предметът на престъплението е в особено големи размери и случаят е особено тежък и са го придобили, държали и превозвали/, за които деяния се предвиждат наказания от петнадесет до двадесет години лишаване от свобода и глоба от 200 000лв. до 300 000лв., при производство продължило повече от девет години /от 06.2004г. до 29.05.2013г./ и наложена мярка за „задържане под стража” за срок от шест месеца. Съдът е съобразил, че освен следващите се по човешка презумция вреди от емоционален, психически и здравословен характер, вследствие естествен страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, пострадалите са претърпели и допълнителни негативни емоционални преживявания, които като се има пред вид младата им възраст /21 и 23 години/ са дали тежко отражение. Престоят и за двамата в следствения арест е довел до загуба на апетит и тегло, безсъние, намалена способност да общуват, а след изменение на мярката за неотклонение и двамата са били притеснени и са били принудени да променят начина си на живот. Воденото наказателно производство е повлияло крайно отрицателно на имиджа им. Пред вид характера на деянията, в които са били обвинени, създаденото в резултат на предприетите от прокуратурата действия негативно общественото мнение срещу тях /че са наркотрафиканти/ е имало фатално значение за свързания им с транспорт бизнес /никой не искал да работи в колите на единия, а на другия – купената на лизинг кола била отнета и заема е трябвало да бъде погасяван от майка му/, близки и приятели /включително и приятелките им, с които имали планове за семеен живот/ са прекъснали връзките си с тях, те са били отбягвани от познатите, като единият е бил принуден да напусне страната и да търси препитание в чужбина.
При тези данни, поставеният въпрос за начина на определяне на размера на следващото се обезщетение – е от значение за изхода на спора, /защото е свързан с решаващите мотиви на съда/, но не е разрешен от въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС, както се твърди в жалбата. В горепосочената практика е посочено, че всеки отделен случай е специфичен и преценката е индивидуална, като са определени критериите за понятието „справедливост” и в случая те са съобразени. В. съд е определил следващото се обезщетение за неимуществени вреди като е съобразил продължителността на воденото производство, неговия характер, вида и тежестта на деянията, за които е повдигнато обвинение, отражението им върху общественото положение, авторитет и професионални изяви на обвинените лица, съдебната практика и всички следващи се от житейската логика вреди, свързани със засягането на честта и достойнството на неправилно обвинените лица, конкретно причинените им негативни емоции и психологически проблеми и тяхното отражение.
Относно третия поставен от касатора въпрос – за подлежащите на обезщетение вреди при прекратяване на наказателното производство – в практиката няма спор, че подлежат на обезщетяване всички причинени вреди, които пряка и непосредствена последица от увреждането, като съгласно цитираната т.13 от ТР № 3 от 22.04.2004г. по т.д. № 3/2004г. на ОСГК – в тази хипотеза обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража. Тази задължителна практика е съобразена от въззивния съд, който при определяне размера на дължимото обезщетение е изложил изрични мотиви, касаещи реално причинените вреди, включително и в резултат на шестмесечното задържане в следствия арест.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 91 от 26.02.15г. по в.гр.д.№ 975/14г. на Хасковски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.