Определение №88 от 42436 по ч.пр. дело №584/584 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 88

С. 07.03.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 584 по описа за 2016 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от С. П. М. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Б. против определение от 3.11.2015г. по в.ч.гр.д. № 13007 по описа за 2015г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 31.08.2015г. по гр.д. № 29188/2015г. на Софийски районен съд за спиране, на основание чл.320 ГПК, на производството по делото. Като счита въззивния акт за неправилен, жалбоподателят желае да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Срещу подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
Нормата на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК предпоставя допустимостта на касационното обжалване на постановеното от въззивния съд определение, с което се оставя без уважение частна жалба от наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК.
В случая касаторът се позова на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по поставен въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения, направени в жалбата и да изложи мотиви по тях, както и да направи задълбочен анализ на приложените доказателства към исковата молба и по делото в тяхната съвкупност, съобразно наведените доводи?”. Счита, че съдът не е отчел, че първата инстанция е постановила акта си за привременни мерки в нарушение на чл.143 ал.2 ГПК, без да допусне и съобрази поискани гласни доказателства, както и неправилно е приложил нормата на чл.320 ГПК, тъй като в случая страните са във фактическа раздяла от три години и понастоящем ответницата е бременна от лицето, с което живее. Със спирането се цели отделяне на детето на страните от бащата за дълъг период от време и пълно възпрепятстване на връзката помежду им, тъй като бащата е лишен от възможност да разговаря по телефона с него /заради забрана наложена от майката/, а разстоянието помежду им, не позволява да се виждат често.
Настоящият съдебен състав намира, че поставеният от частния касатор въпрос не дава основание да се допусне касационно обжалване, тъй като не е от значение за изхода на спора, предмет на обжалвания акт. Това е така, защото касационната жалба е подадена срещу въззивен акт, с който е потвърдено определение по чл.320 ГПК за спиране на производството по подадени брачни искове, а въпросът който касационният жалбоподател поставя касае обсъждане на доводи и възражения изложени във въззивната жалбата досежно друго развилото се производство /по чл.323 ГПК за постановяване на привременни мерки/, което е приключило с окончателен акт /съгласно чл.323 ал.3 ГПК този акт не подлежи на обжалване/. Липсата на поставен съществен материално или процесуално правен въпрос, от значение за изхода на делото, съставляващ надлежно общо основание за допустимост изключва възможността да се допусне касационно обжалване и да бъдат обсъждани изложените в частната жалба доводи. Следва да се посочи, че неправилността не е основание за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК и подобни твърдения в настоящата фаза не могат да бъдат разглеждани. В случая е от значение, че актът, с който се разрешава въпроса за привременните мерки няма окончателен характер и при промяна на обстоятелствата или ако при преценката си съдът не е съобразил всички релевантни факти, жалбодателят може да поиска преразглеждането им.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от С. П. М. със съдебен адрес: [населено място] пл.”Свобода” №10 адвокат Б. против определение от 3.11.2015г. по в.ч.гр.д. № 13007 по описа за 2015г. на Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.
ЧЛЕНОВЕ

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.