4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 880
гр.София, 16.07.2013 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Капка юстиниянова
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Богданова гр. д. N 3894 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Община “Р.”, [населено място], подадена чрез адвокат С. С. срещу въззивно решение № 322 от 21.02.2013 г. по гр.д.№ 3701/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 2153 от 29.05.2012 г. по гр. д. № 14017/2010 г. на Пловдивския районен съд са отхвърлени предявените от Община “Р.”, [населено място] срещу А. К. А. обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.2, изр.първо, предл.четвърто ЗЗД, вр. чл.124, ал.1 ГПК и чл.108 ЗС- за обявяване за нищожен, поради липса на основание на сключения на 16.10.2000 г. договор за замяна на недвижими имоти, за признаване за установено, че общината е собственик на недвижими имоти с идентификатори №№ 47295.71.114, 47295.71.115, 47295.71.116 и 47295.71.117 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-85 от 6.12.2007 г., както и за осъждане на ответника да предаде владението на тези имоти.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въпроса представлява ли липсата на вещно-транслативен ефект липса на основание по договора за замяна е от значение за изхода на делото, а приетото от въззивния съд е в противоречие със задължителната практика- решение № 722 от 24.02.2010 г. по гр.д. № 3870/2008 г. на СГС. Въпросът при предявени обективно съединени искове, от които единият ревандикационен, следва ли съдът поотделно да обсъди доказателствата, установяващи правото на собственост към момента на извършване на замяната, според жалбоподателя е от значение за изхода на делото и следва да се допусне касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Поставен е и въпросът представлява ли ревандикационният иск търсене на отговорност при липса на вещноправен ефект по сделка за замяна. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за задължението на съда да обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните.
Ответникът по касационната жалба- А. К. А. в писмен отговор, подаден чрез адвокат Н. Г. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Част от поставените в изложението въпроси според него не са от решаващо значение за изхода на делото, а по останалите даденото от въззивния съд разрешение не било в противоречие с приетото в приложените решения.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за допустима.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че сключеният между страните по делото договор за замяна от 16.10.2000г. не е нищожен поради липса на основание, както и че всяка от страните по него е отчуждила един недвижим имот с цел да придобие друг недвижим имот, поради което основанието на всяка от тях е налично. Приел е за неоснователно твърдението на ищцовата община, че е собственик на процесните имоти и поради липса на първият елемент от фактическия състав на иска по чл.108 ЗС го е отхвърлил.
Поставеният въпрос- представлява ли липсата на вещноправен транслативен ефект липса на основание на договора за замяна не е обусловил правните изводи на въззивния съд за отхвърляне на иска по чл. 26, ал.2, изр.1 ЗЗД, поради което не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В случая въззивният съд е приел, че всяка от страните по договора за замяна е отчуждила един недвижим имот с цел да придобие друг недвижим имот, поради което договорът не е нищожен, поради липса на основание. Или решаващият извод е, че договора не е лишен от основание, тъй като всяка от страните по него е отчуждила недвижим имот, поради което поставеният въпрос не е от решаващо значение за изхода на спора по този иск и не следва да се допуска касационно обжалване.
По въпроса представлява ли предявеният ревандикационен иск търсене на отговорност при липсата на вещноправен ефект по сделка за замяна също не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване,тъй като не е от значение за изхода на спора, каквото изискване следва да е налице съгласно ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Искът по чл.108 ЗС е отхвърлен по съображения, че ищецът не е доказал, че е собственик на процесните имоти, т.е. не е доказал първият елемент от фактическия състав на посочената норма.
По въпроса при предявени кумулативно обективно съединени искове от които единият е ревандикационен, следва ли съдът поотделно да обсъди доказателствата, установяващи правото на собственост към момента на извършване на замяната също не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като и той не е обусловил правните изводи на съда за неоснователност на този иск.
Поставеният процесуалноправен въпрос за задълженията на въззивния съд по чл. 12 ГПК-да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните и по чл. 235, ал. 2 ГПК – да постанови решението си върху приетите за установени факти и върху закона, който е от значение за изхода на делото не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на Върховния касационен съд е дадено разрешение на поставения правен въпрос. В тях е прието, че съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти от които произтича спорното право. Да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото- решение № 217 по гр. д. № 761/2010 г. на IV г. о.; решение № 235 по гр. д. № 513/2010 г. на IV г. о.; решение № 324 по гр. д. № 1413/2009 г. на IV г. о. и др. В съответствие със задължителната практика решаващият състав на Пловдивския окръжен съд е потвърдил обжалваното пред него първоинстанционно решение, като е основал решението върху собствените си изводи за неоснователност на предявените искове, намерили писмено отражение в мотивите на същото.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 322 от 21.02.2013 г. по гр.д.№ 3701/2012 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :