3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 883
С. 21.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 12 май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 60/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. И. Паунова от [населено място], [община], приподписана от процесуалния й представител адв. И. Б., срещу въззивното решение на Габровския окръжен съд, № 255 от 20.09.2011г. по в.гр.д. № 237/2011г., с което е отменено решението на Габровския районен съд, № 149 от 07.04.2011г. по гр.д. № 1445/2010г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. И. Паунова против „Р.” /България/ ЕАД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата 1000 лв. и вместо това с въззивното решение искът е уважен за 1000 лв., съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди. В останалата част, с която искът е отхвърлен до пълния му размер от 10 000 лв., първоинстанционното решение е оставено в сила. Ищцата И. И. Паунова обжалва въззивното решение в отхвърлената част на иска.
Ответникът по касация „Р.” /България/ ЕАД в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че при определяне на размера на обезщетението съдът не е съобразил ППВС № 4/1968г. като не е направил правилна оценка на здравословното състояние на ищцата. Не е формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложени са доводи за неправилност на решението.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК и приетото с т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Въпреки това следва да се отбележи, че не е налице противоречие на въззивното решение с приложената съдебна практика при прилагането на чл. 52 ЗЗД. С посоченото по-горе ППВС 4/68г. са дадени задължителни указания на съдилищата относно критериите, по които следва да определят обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане. В. съд е съобразил задължителните указания по прилагането на чл. 52 ЗЗД като е обсъдил относимите към определяне на размера на обезщетението обстоятелства – неправомерните действия на служител на банката, довели до влошаване на психическото здраве на ищцата; действията на сина на ищцата, станали причина за действията по изпълнението на банката срещу ищцата; данните от медицинската експертиза, че заболяването на ищцата датира отпреди м. юли 2009г.
Изложените от касатора доводи за допуснато процесуално нарушение при обсъждането на доказателствата нямат характер на процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Габровския окръжен съд.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Габровския окръжен съд, № 255 от 20.09.2011г. по в.гр.д. № 237/2011г.
ОСЪЖДА И. И. Паунова от [населено място], [община], да заплати на „Р.” /България/ ЕАД сумата 487 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: