3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 885
С. 21.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 12 юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 79/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Н. Р. от [населено място], подадена от процесуалния й представител адв. К. Т., срещу въззивното решение на Сливенския окръжен съд, № 196 от 11.10.2011г. по в.гр.д. № 387/2011г., с което е потвърдено решението на Сливенския районен съд, № 565 от 11.07.2011г. по гр.д. № 1747/2011г., с което е уважен предявеният от В. Р. против ОУ „П. Х.” [населено място] иск по чл. 224, ал. 1 КТ за сумата 271,75 лв. и е отхвърлен за разликата до пълния му размер 7 954,54 лв. Решението се обжалва в отхвърлената част на иска.
Ответникът по касация ОУ „П. Х.” [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявения от В. Р. против ОУ „П. Х.” иск по чл. 224, ал. 1 КТ за сумата над 271,75 лв. до пълния му размер 7 954,54 лв. въззивният съд е приел, че изплатеното на ищцата еднократно допълнително материално стимулиране /Е./ не попада в категорията на възнаграждения с постоянен характер. То не се изплаща постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и не зависи единствено от отработеното време. Ето защо при изчисляване на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск не е следвало да бъде включена и 1/12 част от Е., но тъй като в тази част първоинстанционното решение не е обжалвано, то е влязло в сила.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът В. Н. Р. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по въпросите „дали изплатените /на основание чл. 4, б. „г”, раздел ІІ на Правилата за определяне на работните заплати на директорите на общинските и държавните училища и обслужващи звена през 2010г./ суми за еднократно допълнително материално стимулиране имат постоянен характер и следва да бъдат включени при изчисляване на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск” и „на колко дни следва да се раздели полученото брутно трудово възнаграждение – на 22 работни дни или на реално отработените дни през месеца, предхождащ начислението – в случая 11 работни дни”. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че не е налице твърдяното противоречиво решаване от съдилищата на първия от поставените въпроси. Приложеното решение № 366 от 28.02.2011г. по гр.д. № 8483/2010г. на Русенския районен съд не е окончателно и няма данни за влизането му в сила, а решение № 177 от 16.03.2009г. по гр.д. № 1076/2008г. САС е отменено с решение № 771 от 12.01.2011г. по гр.д. № 1618/2009г. ІІІ г.о. ВКС и искът е отхвърлен.
Не са налице и предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно разглеждането на делото да допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството или обществените условия, или когато законите са непълни, неясни или противоречиви за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена поради настъпили промени в законодателството или обществените условия.
На първо място следва да се отбележи, че първият от поставените въпроси не е от значение за решаването на делото, тъй като при определяне на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ е включена съответната част от полученото от ищцата Е.. Изложените от въззивният съд съображения не са довели до решаване на делото в обратен смисъл, тъй като то не е било предмет на въззивното производство в тази част. Въпреки това следва да се отбележи, че изводите на въззивният съд са изградени при точно тълкуване на разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В чл. 15, ал. 2 на посочената Наредба се съдържа отговор на въпроса кои допълнителни възнаграждения са с постоянен характер. Сумите за допълнително материално стимулиране биха могли да се приемат за възнаграждения с постоянен характер, ако се изплащат заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение, съгласно К. или вътрешните правила за организация на работната заплата. В случая вътрешните правила за работна заплата предвиждат заплащане на Е., но при наличието на редица предпоставки. То не се изплаща постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и не зависи единствено от отработеното време.
Вторият от поставените въпроси също не е от значение за решаването на делото. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от посочената по-горе Наредба е приложена в точния й смисъл като брутното трудово възнаграждение е разделено на броя на работните дни през този месец – в случая 11 дни, в какъвто смисъл са и изложените от касатора съображения по тълкуването на закона.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд, № 196 от 11.10.2011г. по в.гр.д. № 387/2011г.
ОСЪЖДА В. Н. Р. от [населено място], да заплати на ОУ „П. Х.” [населено място] сумата 500 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: