Определение №89 от 42031 по гр. дело №6334/6334 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 89

С. 27.01.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 6334 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. И. Д. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение от 2.06.14г. по в.гр.д.№ 17160 по описа за 2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 5.08.13г. по гр.д. № 23660/07г. на Районен съд София за прогласяване за нищожен по иск, предявен от Т. Е. М. срещу В. И. Д., на основание чл.26 ал.1 изр.1, във вр. с чл.152 от ЗЗД договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с н.а. № 47 от 21.02.2005г. т.І рег. № 3886 дело № 43/2005г., представляващ апартамент № 43, находящ се в [населено място][жк]ул.”601”, в жилищна сграда-бл.№ 608 /бивш бл.11-15/ , ведно с избено помещение № 21 и 0.852% ид.ч.от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото и е отхвърлено искането по чл.431 ал.2 от ГПК/ отм./ за отмяна на н.а. № 47 от 21.02.2005г. т.І рег. № 3886 дело № 43/2005г.
За да постанови акта си, въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния, че ищецът е доказал съществуването на съглашение /наличие на заемно правоотношение за 15 000 евро от 21.02.2005г./, в което е уговорен начин на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона /прехвърлянето на собствеността чрез продажбата, извършена на същата дата 21.02.2005г. е за обезпечение на паричния дълг/. Заемното правоотношение съдът е счел за доказано въз основа на събрани гласни доказателства /показанията на свидетелите Д. и Ц./, а представения частен документ от 3.06.2006г. /установяващ, че Т. Е. М. дължи 6 500 евро, които се задължава да върне до определена датата, а ако не го направи – да освободи жилището си/ е определил като начало на писмено доказателство за спорното правоотношение.
К. желае да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК без да формулира конкретен въпрос, за който да е възможно да се прецени дали е разрешен от въззивния съд, както твърди той, в противоречие с практиката на ВКС. В представеното изложение, което преповтаря по съдържание касационната жалба, са развити единствено доводи за неправилност на постановения акт. Според касатора не са налице изискванията на чл.152 от ЗЗД страните по съглашението, с което е уговорен различен начин на удовлетворение на кредитора от предвидения в закона да са едни и същи със страните по атакуваната сделка и датата на сключване на съглашението не съвпада по време и не предхожда датата на сделката. В тази връзка се позовава на постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС с № 277 от 13.07.09г. по гр.д.№ 1107/08г. на ІІ гр.о., № 246 от 21.05.09г. по гр.д.№ 982/08г. на ІІ гр.о. и № 144 от 24.04.09г. по гр.д.№ 4728/08г. на ІІ гр.о., които обаче в случай са ирелевантни, пред вид липсата на поставен от касатора въпрос и даденото тълкувание по т.2 от т.д.№1/09г.на ОСГТК на ВКС, че за да е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване именно поставения въпрос следва да е разрешен в противоречие със задължителна практика на ВКС. Позовава се и на друга съдебна практика /от 2004г. и определения на ВКС/, която поради незадължителния й характер не следва да се обсъжда.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
При липса на формулирани от касатора въпроси, не е изпълнено изискването за наличие на годно общо основание за допустимост, доколкото съгласно приетото в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС – поставените от касатора въпроси определят рамката, в която касационната инстанция е длъжна да селектира подадената жалба. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което съдът би могъл да изведе.
В случая – за пълнота на изложението – може да бъде посочено, че изводите на въззивния съд във връзка с приложението на чл.152 от ЗЗД, съответстват на установената съдебна практика, съгласно която когато страната твърди, че сделката за прехвърляне на имот е сключена в нарушение на чл.152 от ЗЗД за обезпечение на заем, тя следва да установи съществуването на заемното правоотношение /без законово ограничение за използване на доказателствени средства/, което трябва да предхожда или да съвпада по време с договора за заем, за да се третира като непозволена от закона. Фактът, че касаторът оспорва правилността на изводите на въззивния съд относно наличието на тези две представки, обаче не може да е основание за допускане на касационно обжалване, защото основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 2.06.14г. по в.гр.д.№ 17160 по описа за 2013г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *