О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 890
Гр.С., 02.10.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.3170 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. С. П., упражняващ търговска дейност на [фирма] срещу решение на Окръжен съд Пазарджик №.158/19.03.15 по г.д.№.77/15, с което е отменено решение на Пазарджишки районен съд №.877/24.11.14 по г.д.№.323/14 в частта, с която предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ са отхвърлени, и същите са уважени.
Ответната страна М. П. П. оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че не е налице визираното в заповедта за уволнение на ищцата основание на чл.328 ал.1 т.5 КТ – липса на качества. Отразил е, че от една страна липсва точно посочване на конкретни липсващи качества. Изложените мотиви не съответстват на безвиновното основание на чл.328 ал.1 т.5 КТ, изброеното от работодателя съставлява нарушения на трудовата дисциплина, като отговорността за дисциплинарни нарушения е дисциплинарна. Отделно от това по делото не е установено нито едно конкретно професионално качество като професионални умения, знания, навици, което да не притежава ищцата и което да е довело обективно до неефективно изпълнение на възложената работа. При тези обстоятелства е заключил, че работодателят не е доказал правомерността на уволнението и атакуваната заповед е незаконна, респективно че претенциите с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ са основателни.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл със задължителната практика на ВКС по „материалноправния въпрос за задължението на работодателя да посочи в заповедта за уволнение точно конкретните липсващи качества на работника, за да изпълнява ефективно трудовите си задължения /реш.№.165/6.07.11 по г.д.№.1611/09, ІV ГО на ВКС, реш.№.318/11.11.14 по г.д.№.1201/14, ІV ГО, реш.№.81/8.05.12 по г.д.№.1363/10, ІV ГО на ВКС/ и по въпроса, че „изложените в уволнителната заповед мотиви за прекратяване на трудовото правоотношение не съответстват на дадената от работодателя правна квалификация” /реш.№.99/5.04.11 по г.д.№.380/09, ІV ГО на ВКС, реш.№.28/26.02.14 по г.д.№.2917/13, ІV ГО на ВКС/.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Поставените материалноправни въпроси са неотносими към решаващата воля на въззивната инстанция. Съдът е разгледал законността на уволнението както от формална гледна точка – с оглед изискванията за мотивираност и съответствие на описанието в заповедта с необходимостта от посочване на отделни качества или начин на справяне с работата и/или изпълнение на съответните задължения – така и по същество. Изрично е посочил, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на нито едно конкретно професионално качество – като професионални умения, знания и навици, което да не притежава ищцата и което да е довело до неефективно изпълнение на възложената работа. При това положение – при наличие на разглеждане на спора за наличието или липсата на съответните качества по същество, поставените въпроси, които са свързани само с изложените мотиви в заповедта за уволнение и формалното й съответствие с изискванията за мотивираност, не са от значение за решаването на делото. Те са неотносими и не съставляват годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касация.
Предвид изложеното касационно обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато. С оглед изхода на спора на ответната страна се дължат направените пред ВКС разноски в размер на 500лв. за адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Окръжен съд Пазарджик №.158/19.03.15, постановено по г.д.№.77/15.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица].114, представлявано от Г. С. П., да плати на М. П. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица].116, със съдебен адрес [населено място], [улица].9, партер, офис 3, адв.Л. Д. Г., 500лв. /петстотин лева/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: