О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 890
гр. София, 22.11.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 1642 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма] / в несъстоятелност/, чрез адв. Г. М. Г. против решение № 88/21.04.2016г.по в.т.д. № 17/2016г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е след отмяна на решение № 168/16.10.2015г. по т.д. № 85/2014г. на ОС-Русе е възобновено производството по несъстоятелност на касатора, на осн. чл.632, ал.2 ГПК.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията Национална агенция по приходите – София оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с решение по реда на чл.632, ал.1 ТЗ е било спряно производството по несъстоятелност на [фирма] / н/ , което решение е било вписано в ТР на 07.07.2014г. С молба от 08.07.2015г. кредиторът НАП е поискал възобновяване на производството по несъстоятелност, в която е посочил, че се е установило имущество, принадлещажо към масата на несъстоятелността на длъжника: гараж в [населено място] и товарен автомобил, което може да бъде осребрено и от което да се покрият разноските по несъстоятелността. В случая е било поискано съдът по несъстоятелността да определи размер на първоначалните разноски, които кредиторът да внесе. Въззивният съд е намерил за доказано титулярството на длъжника по отношение на описания гараж и товарен автомобил. Констатирал е, че с определение от 09.07.2015г. първоинстанционният съд е определил разноски в размер на 5000лв., от които кредиторът е внесъл в указания срок 2000лв. Апелативният съд е счел за неправилни изводите на Р. , че не е спазено нито едно от условията по чл.632, ал.2 ТЗ. Изложил е съображения, че описаното по-горе имущество е достатъчно, за да бъде възобновено производството по несъстоятелност. Това имущество е налично, необременено от тежести и може да се превърне в парични средства /изхождайки от конкретната балансова стойност и данъчната оценка на недвижимия имот/, за да послужи както за покриване на първоначалните разноски по несъстоятелността, така и за разпределение между кредиторите на длъжника. Внесената от кредитора сума от 2000 лв., при определена от Р. сума от 5000лв., според въззивната инстанция е достатъчна за възнаграждение за синдика и за вещо лице. Поради което е отменил отхвърлителното решение на Р. и постановил ново за уважаване на молбата по чл.632, ал.2 ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът въвежда правен въпрос относно допустимостта на въззивното решение с оглед преразглеждане в него на въпроса относно размера на началните разноски по несъстоятелността, които следва да се предплатят от кредиторите при определени вече такива от първоинстанционния съд .
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение за евентуална проверка на неговата недопустимост. Не е налице твърдяната от касатора отмяна на влязъл в сила акт от ВТАС. С атакуваното съдебно решение е отменено невлязло в сила решение по чл.632, ал.2 ГПК и липсва произнасяне с диспозитив по отношение на друг съдебен акт на първоинстанционния съд. Мотивировката на въззивната инстанция е свързана с разглеждане на предпоставките по чл.632, ал.2 ТЗ и дали те са осъществени в конкретния случай като изрично е съобразено законовото изискване при условията на алтернативност да е дадено поне едно от двете основания: достатъчно имущество или предплащане на началните разноски. Ето защо не само произнасянето по последните е обусловило крайния правен извод за основателност на молбата по чл.632 , ал.2 ТЗ.
Предвид изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 88/21.04.2016г.по в.т.д. № 17/2016г. на Апелативен съд – Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: