О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 891
С. 02.10.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3139 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Т. Р. М. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 797 от 30.01.15г. по в.гр.д.№ 17206 по описа за 2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 29.04.13г. по гр.д. № 7213/12г. на Районен съд София като са отхвърлени исковете – главен и евентуален – с правно основание чл.26 ал.2 изр.2 ЗЗД и чл.26 ал.1 изр.3 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за продажба, сключен с н.а. № 84 т.І н.д.№ 67/2004г. на нотариус с район на действие СРС между наследодателя на ищците Р. Х. М. и Вяра С. Р. поради липса на съгласие и противоречие с добрите нрави, като са присъдени разноски.
За да потвърди първоинстанционния акт, въззивният съд след като е възприел основните мотиви и допълнително излагайки собствени, е приел, че от представения по делото н.а. № 84 т.І н.д.№ 67/2004г. не може да се направи извод за липса на съгласие, тъй като при тълкуване волята на страните се установява, че са договорили всички съществени елементи на договора за покупко- продажба : имотът е описан ясно по вид, площ местонахождение, съседи, цената е посочена точно, като е материализирано заявлението на продавача за реалното й получаване и всяка от страните е изразила волята си за осъществяване на сделката. Обстоятелството, че в договора е включена и допълнителна клауза, че купувачът поема и задължението: „да осигури нормален и спокоен живот на продавача, какъвто води до сега, без да възпрепятства неговото право на ползване по какъвто и да е начин и ще му помага в случай на болест и немощ лично или чрез трети лица”, съдът е приел, че няма характер на насрещна престация по сключения договор, нито че изпълнението му има връзка с продажбата. С. граматическо тълкуване е достигнал до извода, че цитираната клауза е свързана с упражняването на правата по запазеното право на ползване на продавача. Относно второто наведено /като евентуално/ основание за нищожност на договора за противоречие с добрите нрави, съдът е приел, че не е налице, защото обстоятелството, че продажната цена съвпада с данъчната оценка на имота / която е 6 055.20лв. при установена от приета по делото експертиза пазарна цена към 1.06.2004г. на имота от 17 982лв. /, само по себе си не води до извод за значителна нееквивалентност на насрещните престации. Изводът си съдът е обосновал с установената в чл.9 от ЗЗД свобода на договаряне, с факта че продавачът си е запазили правото на ползване и реално не е напускал имота, както и с обстоятелството, че купувачите никога /и понастоящем/ не са придобили владението.
К., като сочи всички основания по чл.280 ал.1 от ГПК, желае да се допусне касационно обжалване по следните поставени три въпроса: 1. За правомощията на въззивната инстанция във връзка със задължението да мотивира постановения акт, който счита, че е разрешен в противоречие с т.19 от ТР № 1/2001г.на ОСГТК на ВКС и постановени по чл.290 от ГПК решения № 921 от 30.12.09г. по гр.д.№ 2704/08г., № 120 от 4.04.13г. по гр.д. № 964/12г., № 241 от 17.10.12г. по гр.д. № 850/11г., № 164 от 28.05.12г. по гр.д. № 66/12г. и № 157 от 8.11.11г. по гр.д. № 823/10г., 2. Следва ли несъвпадането на насрещните волеизявления на страните по договора да се преценява като липса на съгласие, за който като се позовава на въззивното и на решение № 75 от 6.02.09г. по гр.д. № 5445/07г. на ВКС счита, че се разрешава противоречиво от съдилищата, 3. Как следва да се тълкува волята на страните по договора?, за който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочени от него две решения от 1997г. и 2005г. без задължителен характер и 4. За критериите, въз основа на които се преценя дали е допуснато противоречие с добрите нрави, който въпрос се поставя на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира присъждане на направените разноски без да представя списък, доказателства за техния размер и за реалното им извършване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
При гореизложените мотиви, първите три поставени от касатора въпроси не отговарят на изискванията за годно общо основание за допустимост, доколкото не са свързани с решаващите изводи на съда и съдържат неверните констатации, че съдът не е изпълнил задължението си да изложи собствени мотиви и че е налице несъвпадане на насрещните волеизявления на страните по договора. От гореизложените мотиви на въззивния съд следва, че последният подробно е мотивирал постановения акт, като съобразно ангажираните по делото доказателства, се е произнесъл по всички направени искания и възражения, обосновавайки всички направени правни изводи. Твърденията на страната, за несъвпадане на насрещните волеизявления на страните по договора и за необходимост от тълкуване на волята им, с които се оспорва извода на въззивния съд за неоснователност на главния иск по чл.26 ал.2 изр.2 ЗЗД са доводи за неправилност на постановения съдебен акт, които настоящата инстанция не може да обсъжда в това производство /вж. т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д. № 1 /09г. на ОСГТК на ВКС/.
Последният въпрос, доколкото е свързан с решаващите изводи на съда, отговаря на изискванията за годно общо основание за допустимост. По него обаче не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е налице посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, защото е налице трайно установена практика, която е цитирана и възприета точно от въззивният съд. В чл. 26, ал. 1 ЗЗД не се дефинира понятието „добри нрави“, но тъй като законодателят е предал правно значение на нарушаването им, приравнявайки го по последици с нарушаването на закона, вложеният в това понятие смисъл следва да се тълкува, че в посочената категория попадат само онези наложили се правила и норми, които бранят принципи, права и ценности, които са общи за всички правни субекти и зачитането на които е в интерес на цялото общество, а не само на индивидуалния интерес на някоя от договарящите страни. В този смисъл нарушаването на принципа на еквивалентност, /доколкото става въпрос за нарушаване на правен принцип, а не на морална, неписана норма на обществения живот, засягаща всички правни субекти/, по- често може да е основание за нищожност поради липса на съгласие или нарушение на закона, но не и поради противоречие с добрите нрави. За да доведе липсата на еквивалентност в насрещните договорни престации до извод за противоречие с добрите нрави, тя следва да е наистина значителна. Преценката дали нееквивалентността е значителна се извършва конкретно, при съобразяване на преследваната от страните цел /решение № 119 от 22.03.2012г. по гр.д. № 485 /11г. на І г.о. на ВКС/. В случая, тъй като настоящата инстанция в това производство не контролира правилността на направените изводи, решаващо е че съдът е извършил подобна преценка, която подробно е мотивирал.
Поради липса на доказателства за реално извършени разноски /вж. т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по т.д.№ 6/12г.на ОСГТК на ВКС/, искането на ответната страна /което с оглед изхода на делото е основателно/ следва да бъде оставено без уважение като недоказано.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 797 от 30.01.15г. по в.гр.д.№ 17206 по описа за 2013г. на Софийски градски съд.
ОСТАВЯ без уважение искането на В. С. Р. и С. И. Р. за присъждане на разноски като недоказано.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.