Определение №892 от 42279 по гр. дело №3181/3181 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 892

Гр.С., 02.10.2015г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември през двехиляди и петнадесета година, в състав

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.3181 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. С. срещу решение на Варненски окръжен съд №.1957/18.12.14 по г.д.№.1454/14 – с което е потвърдено решение на №.1980/11.04.14 по г.д.№.6401/13 на Варненски районен съд, 8с.
Ответната страна В. Г. Р. не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.422 ГПК – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца 6600евро невърната сума по договор за заем от 15.10.08г., ведно със законната лихва от 10.04.13 до окончателното изплащане, и 3950евро мораторна лихва за периода 10.04.10-10.04.13, за неоснователен, и е потвърдил първоинстанционното решение, с което той е отхвърлен. За да достигне до този извод е приел, че не са налице съществените елементи от фактическия състав на договора за заем – който е неформален, реален и консенсуален. Установено е получаване на сумата 6600лв. /банков превод без данни за основанието на извършената транзакция/, но не е установено страните да са постигали съгласие предоставянето да е в заем. В. инстанция е посочила, че ищецът, въпреки дадените му указания по реда на чл.146 ГПК, не е установил основанието за извършване на транзакцията, че не е доказано, че са налице съвпадащи насрещни изявления на страните по предаване и приемане на сумата именно като заем, че извършването на плащане на друго основание, различно от заема, е ирелевантно за конкретния спор.

Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса „Може ли да се приеме, че когато договорът за заем не е обективиран в писмена форма, но е доказано, че заемателят е дал процесната сума, е налице договор за заем? В този случай чия е доказателствената тежест за доказване наличието на различно от заемното правоотношение?”. Цитира се практика /реш. №.546/23.07.10 по г.д.№.856/09, ІV ГО на ВКС, реш. №.189/28.11.13 по г.д.№.485/13, Варненски апелативен съд, реш.№.467/11.12.13 по г.д.№.1384/13, Старозагорски окръжен съд/.

Настоящият състав намира, че сочените основания за касация не са налице.
Поставеният въпрос е от значение за решаващата воля на съда. Същият, обаче, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС. Съгласно същата фактическият състав на договора за заем включва постигане на съгласие за предаване в заем на съответната сума и реалното й предаване. Съществуването на договора за заем следва да се установи от страната, която търси изпълнение по него /чл.154 ал. 1 ГПК/. Заемодателят трябва да установи по пътя на пълно главно доказване, както наличието на съгласие за сделката с насрещната страна, така и предаване на обещаната сума. Ответникът установява възраженията си срещу това вземане, като последните могат да бъдат както абсолютни, касаещи формата и/или съдържанието на изпълнителното основание, така и лични, свързани с конкретните отношения длъжник-кредитор /напр. че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и др./ /реш. № 150/25.06.2012 по г.д.№.574/2011, IV ГО на ВКС, реш.№.546/23.07.2010 по г.д.№.856/2009, ІV ГО на ВКС и др./. Цитираната практика /реш.№.546/23.07.2010 по г.д.№.856/2009, ІV ГО на ВКС/ в тълкувателната си част касае освен въпроса за разпределение на доказателствената тежест /кои са подлежащите на установяване факти от ищеца и ответника в производството по иск с правно основание чл.240 ГПК/ – по който е в горецитирания смисъл, така й въпроси във връзка с тълкуването на договора /следва ли да се тълкува съдържанието на договора за изясняване на действителната обща воля на страните, респективно допустими ли са свидетелски показания за изясняване на обстоятелства, при които е сключен договор за заем/, като е постановена и в контекста на друга хипотеза /при която страните са имали писмено съглашение, което, съгласно приетото от касационната инстанция, не е било тълкувано съобразно правилата на чл.20 ЗЗД, и което, при съблюдаването им, следва да се тълкува като инкорпориращо съгласие за заем/. Обжалваното решение, възприело цитираното по-горе разрешение при оспорване наличието на консенсуален елемент от фактическия състав на договора за наем, не е постановено в отклонение, а в съответствие със задължителната практика на ВКС. С оглед на изложеното не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Не е налице и основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – предвид изясняването му с т.3 от ТР 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. На първо място не са представени доказателства, че сочените като противоречива практика съдебни актове са влезли в сила. От друга страна, по изведения от касатора въпрос е налице задължителна практика на ВКС и обжалваният акт е постановен в съответствие с вече уеднаквената практика.

Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Варненски окръжен съд №.1957/18.12.14 по г.д.№.1454/14.

Определението е окончателно.

П.: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *