Определение №9 от 43838 по ч.пр. дело №2152/2152 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 9

гр. София, 08.01.2020г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова ч.т.д.№2152 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Виском БГ” АД, гр. Русе, срещу определение №153 от 15.07.2019г. по ч.т.д.№199/2019г. на Великотърновски апелативен съд. С него е потвърдено определение №183/15.04.2019г. по т.д.№242/2016г. по описа на Русенски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на „Виском БГ” АД, [населено място], за изменение на постановеното по същото дело решение от 27.02.2019г. в частта за разноските.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, които са обуславящи за изхода на спора: 1.Произнасянето на съда по изменение на решението по реда на чл.248 от ГПК, ограничено ли е от посочените в списъка разходи на страната, която претендира разноските? 2. При представен списък по чл.80 от ГПК, съдът ограничен ли е от включените в списъка разходи на страната? Счита, че осъществяването на касационен контрол по поставените въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по тези въпроси липсва практика на ВКС, а ГПК е непълен в частта, уреждаща отговорността за разноските. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното определение.
Ответникът по частната касационна жалба „Рувитекс индъстри“ АД, [населено място], моли обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
За да потвърди определението на Русенски окръжен съд, въззивният съд е изложил съображения, че представянето на списък по чл.80 от ГПК представлява конкретизация на искането за присъждане на разноските чрез изброяване на претендираните за заплащане разходи при разпределение на отговорността за разноските. Приел е, че произнасянето на съда по изменение на решението е ограничено от посочените в списъка разходи на страната, която претендира разноските. Изтъкнал е, че списъкът следва да се представи най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото в съответната инстанция (т.11 на ТР № 6/12г.), поради което страната не разполага с правото да допълва или да изменя представения списък с подаването на молбата по чл.248, ал.1 от ГПК. В този смисъл пропускът да се включи определен разход на страната в представения списък по чл.80 от ГПК не е основание за допълване на решението. При представен списък по чл.80 от ГПК съдът е ограничен от включените в списъка разходи на страната.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Формулираните от частния касационен жалбоподател в изложението му по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпроси са обсъждани от въззивния съд и изводът по тях е обуславящ за изхода на спора. По тези въпроси обаче не е налице селективното основание по т.3 на чл.280 ал.1 от ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
В настоящия случай липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, поради което формулираните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По приложението на разпоредбата на чл.80 от ГПК е формирана съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване и която е съобразена от въззивния съд. В Определение № 732 от 19.11.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3233/2014 г., II т. о., ТК, Определение № 21 от 20.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1011/2015 г., II т. о., ТК, и други, се приема,че списъкът по чл. 80 от ГПК има функцията да конкретизира точния размер на поисканите разноски, които се сочат в абсолютни цифри без да са необходими допълнителни изчисления. Доколкото за претенцията за разноски съдът не следи служебно, при присъждането им той е ограничен до посочения в списъка претендиран размер /в списъка страната може да посочи по-ниска сума на разноските от реално направените, респ. да не поиска присъждане на част от разноските, включително и на ДДС/. Наличието на практика на ВКС, с която въззивното определение е съобразено, изключва основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за достъп до касация.
Като неоснователно следва да се прецени и поддържаното основание за достъп до касация по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Според цитираната норма въззивното определение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 от ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното определение на Великотърновски апелативен съд според настоящия съдебен състав на ВКС не разкрива никой от изброените по – горе пороци. Изложените доводи, с които касаторът обосновава твърдението за очевидна неправилност, представляват оплаквания за неправилно приложение на нормата на чл.80 от ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е независимо от поставените въпроси по чл.280, ал.1 от ГПК и не е тъждествено с основанията по чл. 281, т.3 от ГПК, като неговото приложно поле следва да бъде ясно обосновано.
С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 и ал.2 предл.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Великотърновски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №153 от 15.07.2019г. по ч.т.д.№199/2019г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *