Определение №90 от 42031 по гр. дело №6381/6381 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 90

С. 27.01.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 6381 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от П. Й. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 2940 от 28.04.2014г. по в.гр.д. № 10764 по описа за 2013г. на Софийски градски съд,с което е отменено решение № ІІ-61-96 от 17.05.2013г. по гр.д.№ 940/11г. на Софийски районен съд в частта, в която е уважен иска с правно основание чл.422 от ГПК, във вр.с чл.318 ал.2 от ТЗ, чл.200 от ЗЗД и чл.110 ал.2 от ЗС за сумата над 1 555.94лв. до уважения размер от 4380.58лв.и за периода от 29.08.2006г. до 29.11.2007г., както и в частта, в която е уважен иска с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата над 183.43лв. до уважения размер от 893.74лв.и за периода от 1.11.2006г. до 31.12.2007г. и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени исковете в тези им части. В останалата част решение № ІІ-61-96 от 17.05.2013г. по гр.д.№ 940/11г. на СРС е потвърдено и са присъдени направените разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК /без да се сочи конкретна практика на ВКС, на която възззивния акт да противоречи/ по поставения въпрос: Ноторно известен факт ли е публикацията на Общите условия на [фирма] и следва ли след като въпросното дружество е получило указания от първоинстанционния съд, че този факт се нуждае от доказване, да го доказва?
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допусти-мостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
За да постанови решението си, въззивният състав е приел за установено, че в качеството си на собственик на процесния имот /след като лицата, на които е предоставено ползването на 29.11.2007г. са направили отказ от правото/,ответникът е бил потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ за периода 30.11.2007г.-м.07.2008г. и тъй като не я е заплащал дължи реално установената й цена. Счел е, че между страните е съществувал договор за продажба /потребление/ на топлинна енергия, сключен при предварително установени от ищеца общи условия, съгласно чл.150 ал.2 от ЗЕ.
При тези факти и с оглед изложените от съда мотиви, настоящият съдебен състав намира, че по поставения от касатора въпрос, който е от значение за изхода на спора, не следва да се допуска касационно обжалване, защото е разрешен от въззивния съд съгласно установената практика – например постановено по чл.290 от ГПК решение № 189 от 11.04.2011г. по т.д.№ 39/10г.на ІІ т.о.на ВКС. Съгласно чл.98а ал.4 от ЗЕ – предпоставка за влизане в сила на Общите условия е публикуването им най-малко в един централен и един местен всекидневник и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. Влизането им в сила на не е обусловено от писменото им приемане от страна на потребителите. Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса ищецът следва да докаже влизането в сила на представените в Общи условия. Не съществува пречка, ако на съда е известно в кои всекидневници са публикувани, същите да бъдат посочи от него. В тази хипотеза – при липса на твърдения и представени доказателства за наличие на други публикувани Общи условия с различно съдържание от представените, не е необходимо да се дават указания за установяване на факта на влизането им в сила, тъй като се касае за публично известни общи условия. Доколкото поставеният от касатора въпрос съдържа и подвъпроса дали е определящо спазването на дадените от първоинстанционния съд указания да е от лицето, на което те са дадени или акцентът е върху доказването на конкретния факт, следва да се посочи, че превес има доказването и в конкретния случай – със заключението на приетата по делото експертиза е установено, че Общите условия за продажба на топлинна енергия от [фирма] за битови нужди в [населено място], одобрени с решение № ОУ-021 от 22.04.2002г. и решение № ОУ-026 от 11.05.2002г. от ДКЕВР са публикувани във в.”Новинар” на 23.05.2002г. и в.”Д.” на 24.05.2002г. и са влезли в сила тридесет дни по-късно.
Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не са налице посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2940 от 28.04.2014г. по в.гр.д. № 10764 по описа за 2013г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар