О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 90
София, 04.02.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари……………………
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря…………………………….…..………………………………………………… в присъствието на прокурора …………………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………..
гр.дело N 4638/2008 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
А. А. М., чрез пълномощника му адв. А от АК-Русе, е подал касационна жалба срещу решение № 229 от 11.04.2008 година по гр.д. N 1118/2008 година на Русенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 204 от 16.10.07г. по гр.д. № 2706/2007г. на Русенския районен съд и е отхвърлен иск на касатора срещу ОСЗГ –гр. Сливо поле и община С. поле, Русенска област, за признаване на правото за възстановяване на собственост върху земеделска земя от 94 дка, находяща се в землището на с. К., община С. поле, област Русенска – иск с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ.
Ответниците ОСЗГ –гр. Сливо поле и община С. поле, Русенска област не са заявили становища.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от легитинирано лице. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, на които текстове се позовава касаторът, поради следното:
В изложението не са формулирани съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са поставени на разглеждане в производството, извън твърдението за наличие на съществен материален интерес, който произтича от въведеното спорно материално право – 97 дка зем. земя, и оплакване за необсъждане на доказателствата по делото, които обосновават тезата му за приложение на чл.10, ал.1 и сл. ЗСПЗЗ. Процесуалноправният въпрос е от значение за изхода на делото и следва да се обсъди в производството с оглед възможността за допускане на касационно разглеждане.
Не са налице обаче предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Противоречие с практиката на ВКС е налице тогава, когато тя е задължителна – установена е с постановления на Пленума на ВС или с тълкувателни решения на ОС на гражданската и търговската колегии на ВКС, при действието на закона за съдебната власт /ЗСВл/. Такава задължителна практика на ВКС не е посочена. Липсват и предпоставките на т.3 от текста – поставените въпроси да имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това е така, тъй като цитираното основание се прилага при липса на съдебна практика по някой въпрос или когато макар да има такава, се налага тя да бъде променена. Съдържанието на касационното изложение не дава повод за такава квалификация и доводи за обосноваването й не са изложени.
Независимо от това дори да се премине към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК /с оглед сочените решения на състави на ВКС/ следва да се има предвид, че по формулирания по-горе принципен въпрос няма противоречива практика на съдилищата, която да се налага да бъде преодоляна чрез допускане на касационното обжалване, нито конкретните съдебни решения противоречат на установената съдебна практика. Част от тях са постановени за друга фактическа обстановка и не съответстват на данните по делото, а друга част подкрепят приетото от съда. Касаторът не е представил доказателства в полза на поддържаното в производството, че преди образуването на ТКЗС наследодателят му е притежавал земи, отчуждени по ЗТПС от 46г. или по друг закон, които не са внесени в ТКЗС, което обстоятелство обосновава искането му за признаване на право да възстанови собствеността върху земеделска земя на основание чл.10 ЗСПЗЗ, извън възстановената му вече от ОСЗГ. Правилно е приетото от съдилищата, че фактът на закупуване на земи от неговия дядо през 1911г. не е достатъчен, за да докаже правото на земеделска реституция, щом ищецът-касатор не е представил данни за принадлежността им към патримониума на прекия наследодател към релевантния момент, както и за внасянето им в ТКЗС или за отнемането им по друг начин.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 229 от 11.04.2008 година по гр.д. N 1118/2008 година на Русенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.