О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 905
С. 08.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 29 септември две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. гр. дело № 2533/2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Ф. Ф. от [населено място], подадена от процесуалния му представител адв. Е. М., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б с-в, от 23.01.2015г. по в.гр.д. № 7604/2014г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 119 с-в, № 265 от 24.02.2014г. по гр.д. № 8242/2013г., с което е отхвърлен предявеният от Л. Ф. Ф. против [фирма] иск с правно основание чл. 215 КТ за сумата 2916 евро.
Ответникът [фирма] [населено място] в подадения от пълномощника му ст. юрисконсулт Г. П. отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявеният от Л. Ф. против [фирма] иск за присъждане на сумата 2916 евро, съставляваща обезщетение при командировки, въззивният съд е приел, че видно от заключението на първоначалната и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза през периода 01.01.2010 г.- 31.12.2012 г. ищецът е бил в 251 служебни командировки, за което са му изплатени дневни командировъчни пари в размер на 1643.60 евро, което е в повече от полагащите му се 1 543.50 евро. Размерът на обезщетението за дните на командироване в съседна С. съдът е определил въз основа на чл. 31, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбина /НСКСЧ/, в ред. по ДВ- бр.98/ 2007 г., приложима за персонала на сухоземните транспортни средства за времето на изпълнение на международни рейсове, съгласно индивидуалните ставки, определени в Приложение № 3, като е съобразил и разпоредбата на чл. 21 от същата Наредба, съгласно която на лицата, които в изпълнение на служебни задължения престояват по-малко от едно денонощие на територията на съседна на Република България държава, се полагат дневни пари в размер 35 на сто от дневните пари за съответната държава, ако престоят на лицата е повече от 4 часа.
К. Л. Ф. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос „коя е приложимата норма за определяне размера на командировъчните пари на персонала на сухоземни транспортни средства – чл. 31 вр. приложение № 3 като специална, или чл. 21 НСКСЧ” поради противоречие с решение № 147/2010г. ІІІ г.о. ВКС; на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за възможността работодателят законосъобразно да определя по-ниски размери на командировъчните пари от минимално предвидените в НСКСЧ поради противоречие с решение № 753/2011г. ІV г.о. ВКС; на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса коя е приложимата норма за определяне размера на командировъчните пари на персонала на сухоземни транспортни средства – чл. 31 като специална, или чл. 21 НСКСЧ поради противоречие с решение на СГС по гр.д. № 12884/14г. ІІ а с-в; на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: ищецът като началник влак съставлява ли част от персонала на сухопътно транспортно средства с оглед приложението на чл. 31 НСКСЧ; за определяне на размера на дължимите командировъчни пари при командировка до съседна държава дали е меродавна крайната гара на дестинацията или времето на престой в чужда държава; явява ли се разпоредбата на чл. 31 НСКСЧ специална по отношение разпоредбата на чл. 21 от същата Наредба.
ВКС намира, че материалноправните въпроси относно прилагането на чл. 21 и чл. 31 НСКСЧ са от значение за решаването на делото, но не се установява твърдяното противоречие със задължителна съдебна практика. С представеното решение № 147/2010г. ІІІ г.о. ВКС по реда на чл. 290 ГПК е даден отговор на въпроса „водач на автомобил, извършващ превоз на товари зад граница, попада ли в кръга на лицата, част от „персонал“, съгласно легалното определение, дефинирано в § 1, т.З от ДР на Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина от 2004 г., с оглед приложението на чл. 31 от същата, препращащ към приложение № 3” като е прието, че приложима е разпоредбата на чл. 31, а не чл. 15 от Наредбата, който препраща към приложение № 2. В настоящия случай не е бил спорен въпросът, че ищецът е част от персонала на съхоземно транспортно средство съгласно чл. 31 от Наредбата, препращаща към приложение № 3. Спорният въпрос е дали е приложима и разпоредбата на чл. 21 НСКСЧ, която се намира в общата част на Наредбата, и определя по-нисък размер на командировъчни пари при престой на командирования по-малко от едно денонощие на територията на съседна на Република България държава. По въпроса за съотношението на разпоредби от общата и специалната част на Наредбата е постановено решение 759/29.12.2010г. по гр.д. № 1361/2009г. ІV г.о. ВКС, с което е прието, че разпоредбата на чл. 18, ал. 1 НСКСЧ е обща и се прилага при определяне на командировъчните пари на персонала на сухоземни, въздухоплавателни и водни транспортни и специални средства, включително за шофьорите при автомобилните превози, за които е приложима нормата на чл. 31 от нормативния акт.
В обжалваното решение въззивния съд също е приложил разпоредбата на чл. 21 от Наредбата като обща и приложима към отделните видове персонал, предвид мястото й в нормативния акт и съдържанието й на обща спрямо специалната – чл. 31 НСКСЧ.
Останалите въпроси не са от значение за решаването на делото. Съдът не е приел, че работодателят има право да определя по-ниски размери на командировъчните пари от минимално предвидените в НСКСЧ, а въпросът дали е меродавна крайната гара на дестинацията или времето на престой в чужда държава не е предмет на въззивното решение.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. На ответника следва да се присъдят 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б с-в, от 23.01.2015г. по в.гр.д. № 7604/2014г.
ОСЪЖДА Л. Ф. Ф. от [населено място], да заплати на [фирма] [населено място] сумата 200 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: