3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 906
С. 08.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 29 септември две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. гр. дело № 2366/2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от процесуалния представител адв. П. В., срещу въззивното решение на Ловешкия окръжен съд, № 333 от 16.12.2014г. по в.гр.д. № 570/2014г., с което е потвърдено решението на Ловешкия районен съд, ГК, VІІ с-в, 307 от 03.07.2014г. по гр.д. № 263/2014г., с което са уважени предявените от В. Л. В. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответницата по касация В. Л. В. в представения писмен отговор от пълномощника й адв. М. П. моли да не допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявените от В. Л. В. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че от описаните в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина е доказано извършването само на това по т. 8 от заповедта, при което наложеното й наказание се явява несъставомерно тежко. С. анализ на доказателствата по делото съдът е приел, че работодателят, чиято е доказателствената тежест, не е представил надлежни доказателства за извършване на останалите, описани в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина. Кредитирал е показанията на св. Б., която установява, че офис-мениджъръта на офиса в [населено място] – Р. Х., й е нареждал повечето пратки да ги разпределя на В. В., за да има през целия ден работа и да не се явява в офиса. Не е дал вяра на показанията на св. Р. Х. предвид длъжността, която заема /офис-мениджър на офис –Л./ и създадените лоши отношения с В.. Приел е за неоснователни и доводите във въззивната жалба, че В. В. е извършила дисциплинарни нарушения, тъй като не е изпълнявала задачи, възложени и от мениджъра, които не представляват престъпление и не застрашават здравето й. В тази връзка е приел че дисциплинарната отговорност не е свързана с неизпълнение на задачи, поставени от прекия ръководител на служителя, а с нарушение на конкретните задължения на служителя по длъжностната му характеристика и именно тяхното неизпълнение се санкционира по реда на чл. 190 от КТ
К. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по няколко материалноправни и процесуалноправни въпроси: „допустимо ли е съдът да се произнася извън предмета на спора”; „следва ли съдът да укаже на страната кои факти счита за служебно известни, кога трябва да стане това. Може ли да се приеме за служебно известен факт преценката на съда за отдалечеността на дадена точка?”; „следва ли съдът да преценява целесъобразността на нарежданията на работодателя в случай, че същите са законни”; „следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото или е достатъчно да обсъди част от тях”; „как следва да се преценяват от съда противоречивите изявления на страната относно едно и също обстоятелство”; „когато за място на работа е посочено населено място – град, това включва ли и кварталите към него, респ. следва ли в трудовия договор да бъдат изброени всички квартали на посочения като място на работа град”. Прилага съдебна практика.
Първият от поставените въпроси е във връзка с мотивите на заповедта за уволнение, че нарушението по т. 1 от същата заповед не е включено при преценка тежестта на нарушението предвид разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ. Макар и ищецът да признава пропускането на срока по чл. 194, ал. 1 КТ за налагане на наказание за това нарушение, това обстоятелство не води до изключване от предмета на спора на тази част от заповедта за уволнение, която е предмет на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Поради това така формулираният въпрос не е от значение за решаването на делото.
Вторият въпрос е зададен във връзка с мотивите на съда, че му е служебно известно местонахождението на даден квартал на града, съответно разстоянието до този квартал. Представена е съдебна практика по прилагането на чл. 155 ГПК. Относно описаните в т. 3 и 4 от заповедта за уволнение нарушения съдът е приел, че не съставляват дисциплинарни нарушения, тъй като тези адреси не са били включени в района, който по тр. договор обслужва В. В.. Приел е, че за посочените квартали доставката на кореспонденция без моторно превозно средство е значително затруднена, още повече, че за тези квартали е имало куриери на граждански договори. С оглед така изложените мотиви на въззивното решение въпросът за разстоянието до въпросните квартали не е единственият мотив на съда за липса на нарушение, поради което въпросът не е от значение за решаването на делото.
Третият въпрос не съответства на данните по делото. Съдът не е преценявал целесъобразността на нарежданията на работодателя, а е приел, че офис-мениджъра не е работодател на ищцата, и че дисциплинарната отговорност не е свързана с неизпълнение на задачи, поставени от прекия ръководител на служителя, а с нарушение на конкретните задължения на служителя по длъжностната му характеристика.
Четвъртият въпрос съставлява оплакване за процесуално нарушение, довело до необоснованост на съдебния акт. Очевидно съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и в случая въззивният съд е извършил анализ на доказателствата, като е посочил кои свидетелски показания възприема за достоверни и на кои не дава вяра и защо. Правният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК не включва анализ на доказателствата по делото – т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС.
Петият въпрос съдържа твърдение, че ищцата е направила признания на неизгодни за нея факти. В тази връзка касаторът се позовава на исковата молба, но същата макар и много подробно да коментира всяко от описаните в заповедта нарушения, в обобщение на л. 6 ищцата заявява, че не е извършила нито едно от тези нарушения. Т.е. въпросът съдържа условие, което не се установява от фактическа страна, поради което не е от значение за решаването на делото.
Последният въпрос не е правен, а фактически. Дали в трудовия договор са включени като място на работа и кварталите на града е въпрос на договаряне между работника и работодателя, с оглед конкретната трудова функция. Освен това съдът е приел липса на дисциплинарно нарушение по т. 4 с основния мотив, че за кварталите Г. и П. е имало куриери на граждански договори.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На ответницата по касация следва да се присъдят 500 лв. разноски по делото.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Ловешкия окръжен съд, № 333 от 16.12.2014г. по в.гр.д. № 570/2014г.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на В. Л. В. от [населено място] сумата 500 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: