О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 908
София,08.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3013 /2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 и т. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. И. И. и М. И. И.,чрез пълномощника им адв. С. Д. срещу решение от 04.06.2013 г. по гр.д.№ 5946/ 2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-в състав.
Ответникът по касационната жалба О. Ф. Д. в писмен отговор, подаден чрез пълномощника му адв.Р. К. я оспорва. Претендира разноски.Ответницата В. И. И. не изразява становище.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима .
Касаторите са предявили иск с правно основание чл. 209 ал.3 ГПК /отм./,като са поискали прогласяване нищожността на решение № 1787/04/16.03.2005 г. г. по гр.д.№ 1437/ 2003 г., ІV г.о. на ВКС,поради наличие на неяснота и неопределеност по отношение на фактите и приложимия към тях закон, в резултат на което липсва надлежно изразено волеизявление на съда,позволяващо да се изведе неговото съдържание.С обжалваното решение е потвърдено решение от 13.12.2010 г. по гр.д.№ 9410/2009 г. на Софийски районен съд, 51 състав, с което искът е отхвърлен. Въззивният съд е счел за неоснователно възражението за недопустимост на съдебния акт на първоинстанционния съд поради това, че се занимавал с дейност, за която не бил сезиран и не е компетентен , тълкувайки решението, чиято нищожност се иска да бъде прогласена. Приел е, че доколкото е било налице обсъждане по мотивите на това решение, то е било в отговор на наведените доводи на касаторите . Направил е изводи, че твърденията на ищците не са свързани с недостатъци на решението, относими към неговата валидност.Същото е постановено от компетентен съд, в надлежен състав, в съответствие с изискванията на процесуалния закон за форма и съдържание.Всъщност се оспорват съдържащите се в него правни изводи като неправилни и противоречиви и поради това се твърди,че са нищожни.Посочва се,че тяхната неправилност води до неправилност на постановения съдебен акт, но не и до неговата нищожност.
В касационната жалба касаторите изразяват становище за недопустимост на първоинстанционното решение, който е провел тълкувателна дейност, с която не е бил сезиран и не е компетентен.Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК предмет на касационно обжалване са само въззивните решения.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите поддържат такива по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Поставят въпроса :
-дали при предявен иск за прогласяване нищожността на съдебно решение поради абсолютна неразбираемост на волята на съда, съдът който разглежда делото може да тълкува атакуваното като нищожно решение.
Посочват, че отговорът на този въпрос ще даде ясно разграничение кога неясната воля, обективирана в едно съдебно решение може да бъде изяснена по пътя на тълкуването и кога постановеното неясно решение следва да бъде обявено за нищожно, тъй като не е в състояние да породи съответните правни последици.
Така изведеният въпрос не е релевантен, тъй като въззивният съд не се е занимал с него, а както и касаторите посочват е приел мотиви, че първоинстанционният съд не е провел тълкувателна дейност и се е занимал с решението, атакувано като нищожно в отговор на доводите на касаторите за неясна воля, изразена в него, което е нещо различно.Не е обосновано твърдяното допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, в подкрепа на наличието му не е изложен нито един аргумент.
По -нататък в изложението извеждат процесуалноправния въпрос:
-следва ли да се обсъждат всички доказателства по делото ,имащи значение за неговия изход.
Твърдят, че не са обсъдени и взети пред вид претите писмени доказателства по приложени гр.дела. Считат, че въззивният съд е процедирал в противоречие с ППВС № 7/27.12.1965 г.- т.4, според разрешенията в което необсъждането на прието доказателство или направен довод е процесуално нарушение. Позовават се и на решение № 63/02.07.2009 г. по гр.д.№ 1762/2008 г., ІV г.о. на ВКС,постановено по реда на ГПК /отм./, а така също и на определение на ВКС, произнесено в производство по чл. 288 ГПК ,което не представлява съдебна практика.
Така поставеният въпрос не може да бъде преценен като общо основание за допускане на касасционно обжалване. Той е обусловен от становището на касаторите за допуснато процесуално нарушение от въззивния съд, което би представлявало основание за касационно обжалване по чл. 281 т.3 ГПК.То е предмет на обсъждане в производството по чл. 290 ГПК, ако касационната жалба бъде селектирана. В случая самите касатори не излагат твърдения кои точно писмени доказателства не са обсъдени и как това се е отразило на обжалването решение.
ВКС, състав на ІІІ г.о намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд. Същото се предпоставя от наличието на общи основания –материалноправни или процесуалноправни въпроси, обусловили решаващите изводи на въззивния съд и допълнителни основания с оглед квалифицирането на въпросите в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съдържанието на основанията за допускане на касационен контрол е разяснено в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК, в което са характеризирани двата вида касационни основания.Не е налице изведен от касатора въпрос, който да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Не е обосновано и твърдяното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Това основание е налице, когато поставените въпроси са свързани с наличието на неправилна практика или съдебна практика, която не е съобразена с промените в законодателството или при липсата на съдебна практика, което вероятно касаторът е имал предвид. В този случай е следвало да изложи доводи, в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване счита за необходимо и което не е сторено.Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Искането на ответника за присъждане на разноски,направени в това производство не може да бъде уважено, тъй като липсват доказателства,че такива са направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № от 04.06.2013 г. по гр.д.№ 5946/ 2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-в състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: