2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
С. 28.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 22 януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 943/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. К. от [населено място], подадена от процесуалния му представител адв. Е. Й., срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, ГО, VІІІ гр. с-в, № 758 от 10.05.2012г. по в.гр.д. № 851/2012г. в частта, с която е потвърдено решението на Пловдивския районен съд, І брачен с-в, № 4727 от 27.12.2011г. по гр.д. № 14712/2011г. в частта, с която е прието, че вина за разстройството на брака има съпругът С. М. К. и упражняването на родителските права върху детето Г. С. К. е предоставено на майката В. Х. К..
Ответницата В. Х. К. от [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
В. съд е приел, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът С. М. К., като се е позовал в тази връзка освен на свидетелски показания, и на представени по делото писмени доказателства – заповед за незабавна защита и протоколи по чл. 56 ЗМВР, жалби, писма, медицинска документация, установяващи по несъмнен начин, че К. е упражнявал физическо и психическо насилие над съпругата си. При решаване на въпроса кой от родителите да упражнява родителските права по отношение на малолетното дете Г., съдът е взел предвид преди всичко интересите на детето. Приел е, че и двамата родители притежават необходимите битови възможности за задоволяване потребностите на детето. Предвид възрастта на детето /родено на 13.08.2008г. и към този момент на три години/, обстоятелството, че до този момент не е отделяно от майката, която от раждането му се грижи за отглеждането и възпитанието му, съдът е приел, че в интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, която притежава необходимия родителски капацитет отговорно и осъзнато да изпълнява родителските си задължения.
К. С. М. К. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК поради противоречие на въззивното решение на практиката на ВКС, тъй като при предоставяне упражняването на родителските права не са преценени повечето от критериите по раздел ІІ ППВС № 1/74г., жалбоподателят е лишен от правото на участие в производството пред въззивния съд, не е обсъден въпросът за отвод на съдията в първоинстанционното производство, допуснати са процесуални нарушения при обсъждане и преценка на доказателствата. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че изложението не съдържа конкретен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но поради необходимостта да се защитят в максимална степен интересите на детето, въз основа на първата част от оплакванията би могъл да се формулира материалноправният въпрос съобразени ли са от съда критериите по посоченото постановление при предоставяне упражняването на родителските права върху малолетното дете. Останалата част на изложението съдържа оплаквания за процесуални нарушения и необоснованост на съдебния акт, които не са основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване. М. или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства – т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС.
ВКС намира, че не е налице твърдяното противоречие на въззивното решение с ППВС № 1/74г. В. съд е съобразил дадените с постановлението задължителните указания относно критериите за предоставяне упражняването на родителските права и определяне на личните отношения между децата и родителите. Съдът е обсъдил материалните възможности и възпитателски качества на двамата родители, полаганите до момента грижи за детето и неговата възраст. В съответствие с посоченото постановление при решаването на въпроса за предоставяне на упражняването на родителските права съдът е изходил преди всичко от интересите на детето, при което от значение е и неговата ниска възраст.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд. На ответницата следва да се присъдят разноските по делото за настоящото инстанция.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, ГО, VІІІ гр. с-в, № 758 от 10.05.2012г. по в.гр.д. № 851/2012г.
ОСЪЖДА С. М. К. от [населено място] да заплати на В. Х. К. от същия град сумата 200 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: