О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
С. 25.01.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав :
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 6075 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от П. К. К., К. Е. К. и Н. Е. К., всички от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно решение от 1.06.2015г. по в.гр.д. № 4713 по описа за 2015г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 21.08.2014г. по гр.д.№ 597/2013г. на Районен съд София в частта, в която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 33 039.98лв. до 148 039.98лв., ведно със законната лихва, както и в частта за присъдените разноски за сумата над 4 968лв. до присъдената 6 701.44лв. и вместо това е постановено друго, с което е осъдено от [фирма] [населено място] да заплати на П. К. К. на основание чл.200 КТ сумата от 40 000лв., на К. Е. К. сумата от 37 500лв. и на Н. Е. К. сумата от 37 500лв., всяка една със законната лихва, считано от 5.06.2012г. и представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/ от настъпила трудова злополука на 5.06.2012г. на обект в складова база „М.”, местността „Баира” [населено място], в резултат на което е причинена смъртта на Е. К. К., като е потвърдено решението в останалата част и са присъдени разноски и такси.
Като обжалват въззивния акт в отхвърлителната му част, касаторите се позовават на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по въпроса : Произнесъл ли се е съда в противоречие с практиката на ВКС и по-специално решения с № 331 от 19.05.2010г. по гр.д.№ 257/09г. на ІV г.о., № 217 от 9.06.2011г. по гр.д.№ 761/10г. на ІV г.о. и № 700 от 28.10.2010г. по гр.д.№ 91/10г. на ІV г.о. – като не е обсъдил правните доводи на ищците във връзка с допуснати от работодателя нарушения на безопасните условия на труд и длъжен ли е бил съда да изложи мотиви във връзка с тях? И на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, по въпроса: Действия, изразяващи се само в подпомагане на друг работник за преместване на бойна част, съставляват ли „груба небрежност” при липса на каквото и да е било участие в разрязването на металната обвивка на бойната част? При отсъствие на конкретния действия, от които е могло да се причини взривяване на бойната част /съответно трудова злополука/, следва ли пострадалият работник да понесе санкцията по чл.201 ал.1 КТ?
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който с подробно изложени аргументи се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира направените по делото разноски без да представя доказателства за реално извършване на такива.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Наследодателят на ищците е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжността „Оператор по ремонт на боеприпаси и специални пиротехнически средства”. Установено е по делото, че пред вид характера на изпълняваната длъжност, на ищеца е бил провеждан след постъпване и в хода на работата начален и периодичен инструктаж /включително и в деня на злополуката/ по безопасност, хигиена на труда и противопожарна безопасност, както и е запознат с Правилника за вътрешния трудов ред.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че на 5.06.2012г. в цех № 1 /където е мястото на взрива/ са били обработвани бойни части тип „В-750-В”, боядисани в зелен цвят. Задачите са били поставени от управителя П., като работниците по време на ежедневния инструктаж са били запознати с технологичните инструкции за работа с конкретно обработваното изделие. В същия ден, при отваряне на сандъците е установено различие в цвета и формата на боеприпасите и по нареждане на ръководството тези със син цвят са били отделяни, като е разпоредено с тях да не се работи, защото не са налични технологични инструкции. Безспорно е установено по делото, че в хода на работата, след като е извикан от своя колега Н.Н., наследодателят на ищците Е. К. е взел участие при преместването и разглобяването на синя на цвят бойна част, вследствие на което е избухнал взрив, причинил неговата и на други негови колеги смърт. Злополуката е призната за трудова с разпореждане № 14557 от 31.08.2012г. на НОИ – С..
В. съд е преценил, че общият справедлив размер на обезщетение за причинените вреди възлиза на 150 000лв. за съпругата и по 100 000лв. за двамата сина на пострадалия, като е съобразил интензивността и продължителността на причинените болки и страдания, възрастта на починалия и на неговите наследници, установените отношения между тях, както и конкретните икономически условия и дадености към момента на злополуката. Счел е, че пострадалият с действията си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е нарушил както изискването на чл.22 ал.2 т.3 от Правилника за вътрешния ред да изпълнява указанията на работодателя и стриктно да се придържа към изискванията за здравословни и безопасни условия на труд и към приетите технически и технологични правила, така и задълженията си по т.3 и т.3 от длъжностната си характеристика при осъществяване на трудовите си функции да участва в производствените процеси на взривни вещества, средства за взривяване и боеприпаси, съгласно утвърдени и съгласувани с управителя на дружеството „Писани технологии” производствени карти, както и следва правилата за безопасност и охрана на труда, указани в технологичните инструкции на прекия ръководител. В. съд е посочил, че след като е бил инструктиран, познавал е работата и е могъл обосновано да предполага, че при липса на инструкции и при изрично разпореждане на ръководството сините на цвят боеприпаси „да се оставят на страна” и с тях да не се извършват действия, наследодателят на ищците, взимайки участие при преместването и разглобяването на синя на цвят бойна част, не е положил необходимата грижа, която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност, при подобни условия като е нарушил установения вътрешен ред и правилата за работа в дружеството. Оценил е съпричиняването на 40% и след съответното приспадане, е присъдил в полза на съпругата на пострадалия 75 000лв., а на децата по 67 500лв. От тях е приспаднал и размера на полученото застрахователно обезщетение, след което останалата за получаване сума е от 54 346.66лв.за съпругата и по 46 846.66лв. за децата.
При тези данни, вторият поставен от касатора въпрос дали действия, изразяващи се само в подпомагане на друг работник за преместване на бойна част, при липса на конкретни данни за причиняване на взривяване, могат да се определят като „груба небрежност”, тъй като е фактически, а не правен, не съставлява годно общо основание за допустимост и по него не следва да се допуска касационно обжалване. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д. № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, поставаният от касатора въпрос следва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. Във фазата по допустимост, касационната инстанция не извършва проверка за правилност, не обсъжда фактите по делото и не формира собствени правни изводи по съществото на спора.
Първият поставен от касатора въпрос, касаещ довод на ищците във връзка с допуснати от работодателя нарушения на безопасните условия, не е от значение за изхода на спора, тъй като по него въззивният съд не се е произнасял и по него не е формирана воля. Д. за допуснати от работодателя нарушения на безопасните условия, изразяващи се в неправилно предприети действия по унищожаване на бойните части чрез разкоплектоване, вместо чрез взривяване, не е своевременно направен. За първи път той е въведен в писмената защита, представена след приключване събирането на доказателствата, поради което съставлява довод, въведен в пледоариите по съществото на спора. Именно защото не е своевременно направен, същият не е разгледан от въззивният съд /независимо, че е бил повторен и във въззивната жалба/. Цитираната от касаторите практика на ВКС / решения с № 331 от 19.05.2010г., № 217 от 9.06.2011г. и № 700 от 28.10.2010г./, съгласно която съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им, се отнася за тези, които са направени в законовите срокове и съобразно установената процедура. Направените след изтичане на установената преклузия доводи и възражения са ирелевантни. Ищецът следва да изложи своите доводи и твърдения в исковата молба. Съгласно т.4 от ТР № 1 от 9.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС – по силата на изричната разпоредба на чл.133 във връзка с чл.131 ал.2 т.5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. До приключване на съдебното дирене, страните могат да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своеверменно/вж. чл.147 ГПК/. По силата на концентрационното начало в процеса, страните не могат да поправят пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност са допуснали в първоинстанционното производство. Да се допусне противното, би означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на действията по определяне на исканията и възраженията на страните и по установяване на релевантните за спора факти. Общото правило за преклудиране на несвоевременно направените възражения изключва възможността от обсъждане на посочения довод и от настоящата инстанция.
Пред вид липсата на представени доказателства за реално извършване на разноски, съдът не присъжда такива.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 1.06.2015г. по в.гр.д. № 4713 по описа за 2015г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ :