О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 91
София, 04.02.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари……………………
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря…………………………….…..………………………………………………… в присъствието на прокурора …………………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………..
гр.дело N 4751/2008 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпили са две касационни жалби: З. И. Р. и Х. С. Р. от София, както и И. Х. Р. от София, са подали касационни жалби срещу решение № 54 от 19.03.2008 година по гр.д. N 556/2007 година на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 142 от 14.06.07г. по гр.д. № 557/2006г. на Софийския районен съд и вместо него е постановено друго, като е отхвърлен иск на първите двама касатори срещу втория касатор и бившата му съпруга С. В. Л. от София, за определяне мерки на лични отношения с техния малолетен внук С. И. Р. – иск с правно основание чл.70, ал.2 СК.
Ответницата С. В. Л. от София оспорва жалбите по съображения, изложени в писмен отговор и становище.
Жалбите са постъпили в срока по чл.283 ГПК и са процесуално допустими – подадени са срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от легитимирани лица. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на които текстове се позовават касаторите по двете жалби, поради следното:
Процесуалноправните и материалноправни въпроси, които са поставени на разглеждане в изложенията и са послужили като основания за касационно обжалване, Върховният касационен съд намира за принципно съществени, тъй като са от непосредствено значение за изхода на всяко дело. Те са свързани с това дали е в интерес на детето да поддържа лични отношения с баба си и дядо си и кога се „пречи” за осъществяването им, следва ли бабата и дядото да бъдат лишени от правото да се виждат с внучето си, когато родителите му са в лоши отношения, правилно ли съдът е дискредитирал събрани по делото доказателства /заключение на експертиза и свидетелски показания/, които са от значение за основателността на иска, както и имал ли е основание да не призовава втория касатор – баща на детето, в производството пред въззивния съд.
Не е налице обаче никоя от предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, която да обосновава възможност за допускане на касационно обжалване. Противоречие с практиката на ВКС е налице тогава, когато тя е задължителна – установена е с постановления на Пленума на ВС или с тълкувателни решения на ОС на гражданската и търговската колегии на ВКС, при действието на закона за съдебната власт /ЗСВл/. Такава задължителна практика на ВКС не е посочена и в действителност не съществува. Не е посочена и противоречива практика на съдилищата, която трябва да бъде преодоляна чрез допускане на касационното обжалване на решението. Липсват и предпоставките на т.3 от текста – поставените въпроси да имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това е така, тъй като цитираното основание се прилага при липса на съдебна практика по някой въпрос или когато макар да има такава, се налага тя да бъде променена. Съдържанието на касационното изложение не дава повод за такава квалификация. Развитите съображения са свързани с правилността на съдебното решение и са основание за отмяната му по чл.281, т.3 ГПК. Независимо от това може да се посочи, че на формулираните въпроси, които са от значение за основателността на иска, въззивният съд е дал подробни и обосновани отговори, които са съобразени с данните по конкретния казус. Определящ при решаване на делото е интересът на детето, а то в случая е твърде малко /р.8.08.2000г./ и трудно понася промяната на обстановката. С оглед на това и при липсата на убедителни доказателства, че майката, на която са възложени родителските права, пречи на режима на лични контакти с бащата, респ. с бабата и дядото, които живеят в общо домакинство с него, няма основание за уважаване на иска. Страните трябва да положат усилия за осъществяване режима на лични отношения между родителите и детето, в съответствие с разпореденото от съда в брачното решение, при спокойна и ведра обстановка, без противопоставяне, за да се защити психиката на детето и се създадат предпоставки за нормалното му и пълноценно развитие с участието на двамата родители и техните близки.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 54 от 19.03.2008 година по гр.д. N 556/2007 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.