О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 910
София, 22.07.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 2534/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДПП”Сините камъни” [населено място], подадена чрез адв.А. от АК – [населено място], срещу въззивно решение №31 от 31.01.2013г. на С., постановено по в.гр.д.№ 18/2013год. С това решение е потвърдено решение №1050 от 15.11.2012г., постановено по гр.д. № 3823 по описа за 2012г. на РС – [населено място], с което са уважени предявените от Р. И. А. против ДПП”Сините камъни” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ като е признато за незаконно и е отменено уволнението й, настъпило с изтичане на трийсетдневния срок, определен с предизвестие № 1 от 20.07.2012г. с правно основание чл.326 от КТ вр. чл.328 ал.1 т.11 от КТ, възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност „Главен експерт туризъм и рекреация” в ДПП „Сините камъни” – С. , и е осъдено ДПП „Сините камъни” – С., да заплати на ищцата направените по делото разноски, както и държавна такса и служебно направените разноски по сметка на СлРС.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига материалноправните въпроси, уточнени от съда: може ли съдът (вместо работодателя) да квалифицира изискванията за владеене на език като такива по т. 6 или по т. 11 на ал. 1 на чл. 328 от КТ; по коя от двете посочени точки има значение изискването за владеене на чужд език и дали разликата между двата състава има обективен характер; подлежи ли на съдебен контрол правото на работодателя да определя изисквания за по-висока или по-ниска степен и вид образование и въвеждането на нови изисквания в длъжностната характеристика за заемането на определена длъжност и в нарушение на закона ли е въвеждането на такива изисквания. Счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.
Ответната страна Р. И. А. чрез адв.Р. от АК – [населено място], взема становище , че не са налице основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ, и обусловен от него иск по чл.344 ал.1 т.2 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
За да уважи предявените искове, въззивният съд е приел, че ищцата е работила на длъжността „Главен експерт туризъм и рекреация” в ДПП „Сините камъни” – С.; че по решение на работодателя са променени изискванията за вид и степен образование за заеманата длъжност, като е въведено и допълнително изискване за писмено и говоримо владеене на чужд западен език; че уволнението е извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ поради неотговаряне на това изискване за владеене на чужд език, както и, че изискването за образование е относимо към чл.328 т.6 КТ; че уволнението е незаконно, тъй като ищцата притежава по-висока степен образование от изискваната за длъжността, както и защото притежава сертификати за завършени курсове за езиково обучение. Посочил е, че въвеждането на нови изисквания е въпрос на целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол, освен в случаите, когато тази промяна е проява на злоупотреба с права от работодателя.
При тези мотиви на въззивния съд поставените от жалбоподателя въпроси, свързани със съотношението между уволнителните основания по т. 6 и по т. 11 на ал. 1 на чл. 328 от КТ и с квалификацията в уволнителната заповед, са без значение за крайния изход от спора. Решаващият мотив на съда за отмяна на уволнението като незаконно, е че ищцата отговаря на новите изисквания и за образование и за владеене на чужд език, като за този мотив е без значение как това изискване ще бъде квалифицирано: по т. 6 или по т. 11 на ал. 1 на чл. 328 от КТ. Без значение е и квалификацията в уволнителната заповед – съгласно установената практика, съдът е длъжен да изхожда от изложените фактически обстоятелства, с които работодателят е обосновал възникването на правото на уволнение, като евентуалното погрешно квалифициране на тези обстоятелства в заповедта само по себе си не е основание за отмяната му (срв. решения на ВКС, III г. о. по гр. д. № 119/2010 г. и № 854/2011 г. и цитираната в тях практика). В случая обаче това е без значение за крайния изход от спора, доколкото уволнението е счетено за незаконно поради това, че ищцата отговаря на новите изисквания.
Повдигнатите от касатора въпроси подлежи ли на съдебен контрол правото на работодателя да определя изисквания за по-висока или по-ниска степен и вид образование и въвеждането на нови изисквания в длъжностната характеристика за заемането на определена длъжност и в нарушение на закона ли е въвеждането на такива изисквания, са разгледани в обжалваното решение, но независимо от отговора по тях, съдът е достигнал до извод за незаконност на уволнението поради наличие на самостоятелно основание – че ищцата отговаря на новите изисквания. Следователно, какъвто и отговор да бъде даден на поставения в изложението правен въпрос, той няма да рефлектира върху останалите съображения на втората инстанция за незаконност на уволнението и не може да промени резултата по спора.
Следва да се има предвид, че са налице много актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК , в които е разяснено еднозначно, че преценката на работодателя за въвеждане на определени изисквания за заемане на длъжността е въпрос на целесъобразност, и ако няма данни за злоупотреба с права или дискриминационен подход, тя не подлежи на съдебен контрол. Съдът има задължение да изследва проява на злоупотреба с права от работодателя при извършена от него промяна в изискванията за образование относно заемане на определена длъжност, когато такива факти, съответно възражения, са въведени в преклузивните срокове по ГПК. В случаите, когато ищецът – работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи. Следователно, срокът за него е предявяването на исковата молба- в този смисъл са Решение № 561 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1962/2009 г., III г. о., ГК, Решение №239 от 21.05.2012г. по гр.д.№ 799/2011г. на ВКС, ІV ГО, Решение № 321 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 13/2011 г., III г. о., ГК и др. В процесния случай въззивното решение е съобразено с тази задължителна практика.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора, а не свързан с общите оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, с оглед поддържаното от страната нарушение във връзка с възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства или с нарушение на процесуалните правила досежно необходимостта да се обсъдят всички доводи и съображения на страните, които се квалифицират по чл. 281 ГПК, но не обосновават приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая видно от изложеното по-горе в определението формулираните в изложението въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, включени в предмета на спора и обусловили правната воля на съда, обективирана в решението. С оглед на това не е налице общата предпоставка за достъп до касационно обжалване, поради което и не се дължи произнасяне по наличието на специфичната такава, поддържана от касатора.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответника по касационната жалба сторените в касационното производство и удостоверени по делото разноски в размер 400лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №31 от 31.01.2013г. на С., постановено по в.гр.д.№ 18/2013год.
ОСЪЖДА ДПП”Сините камъни” [населено място] да заплати на Р. И. А. деловодни разноски в размер 400лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: