Определение №93 от 41302 по гр. дело №1130/1130 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 93

С. 28.01.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и тринадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1130 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Комисията за установяване на имущество,придобито от престъпна дейност /К./ [населено място],чрез процесуалния представител-инспектор юрист М. против въззивно решение № 309 от 4.07.2012г. по в.гр.д. № 384 по описа за 2012г. на Пловдивски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 169 от 31.01.2012г.по гр.д.№ 127/2010г.на Окръжен съд Пловдив.
Като се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК – противоречие с практиката на ВКС – се иска да се допусне касационно обжалване на въззивния акт по въпроса : изисква ли се наличие на причинно-следствена връзка между престъпната дейност и придобитото имущество на значител-на стойност.Позовава се на постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС с № 671 от 9.11.10г.по гр.д.№ 875/10г.на ІV г.о. на ВКС, № 607 от 29.10.10г.по гр.д.№ 1116/09г.на ІV г.о. на ВКС, № 1 от 21.03.11г. по гр.д.№ 697/10г.на ІV г.о. на ВКС, № 463 от 28.07.11г.по гр.д.№ 463/10г. на ІІІ г.о. на ВКС, № 834 от 23.12.10г.по гр.д.№ 1417/00г.на ІV г.о. на ВКС, № 17 от 26.04.11г.по гр.д.№ 462/10г.на ІІІг.о. на ВКС, № 89 от 29.01.10г.по гр.д.№ 717/09г.на ІІІг.о. на ВКС и № 66 от 26.07.11г.по гр.д.№ 863/10г.на ІІІг.о. на ВКС. Последното решение представя и във връзка с втория поставен въпрос за съдържанието на понятието „принос” съгласно чл.10 от З..
Срещу подадената касационна жалба е постъпил писмен отговор от ответниците К. Д. и М. Д., с който се оспорват нейните допустимост и основателност. От своя страна ответниците също се позовават на постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС с № 806 от 10.02.11г.по гр.д.№ 1335/09г.на ІV г.о.,№ 834 и № 607.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е приел,че за проверявания период 20.04.85г.-31.12.09г.настоящите ответници са придобили имущество,възлизащо на общата стойност от 2461.48 М.,а са направили разходи – в размер на 5 388.91 М.. Независимо от наличието на отрицателна разлика,съдът е счел,че не са налице предпоставките на З. за отнемане на имуществото им в полза на държавата,защото не може да се направи „основателно предположение,че имуществото,чието отнемане се претендира е придобито пряко или косвено от установената престъпна дейност на ответника Д.”.В случая той е бил осъден за деяние по чл.244 от НК – за това,че на 17.12.03г.в [населено място] е държал подправени държавни ценни книжа- 2188бр. акцизни бандероли за спиртни напитки, които са в големи количества и по чл.243 от НК – за това, че на 17.12.03г.в [населено място] е държал на склад акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон – различни марки цигари и пури на стойност 22 652.29лв.и 63 бр. пластмасови бутилки от по два литра алкохол на обща стойност 252.30лв./От двете деяния само първото попада сред изброените в чл.3 ал.1 от З./. В. съд е направил извода си за липса на изискуемото се „основателно предположение” като е отчел, че деянието е извършено еднократно/на 17.12.03г./,на конкретна дата, съобразил е естеството на престъплението и обстоятелството,че не са били релевирани факти, свързващи изпълнителното деяние с набавяне на имотна облага за извършителя и такива факти не са били установени в хода на процеса.Съдът е посочил и че не може да се направи основателно предположение за придобиване на процесното имущество именно със средства от наказаната престъпна дейност на ответника и с оглед на значителните разлики във времето на придобиването на имуществото и времето на конкретно установено престъпление.
При тези мотиви–се налагат следните изводи:
От двата поставени от касатора въпроси, доколкото само първия е свързан с формираната решаваща воля на съда и в този смисъл отговаря на изискванията за годно общо основание за допустимост, само за него следва да се преценя наличието на посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Според настоящия съдебен състав не е налице противоречие по поставения въпрос – между приетото от въззивния съд и постановеното в цитираните от касатора решения по чл.290 от ГПК относно изискуемата се съгласно З. връзка между престъпната дейност и придобитото имущество на значителна стойност. Съображенията са следните:
Съгласно чл.4 ал.1 от закона – една от предпоставките за да се отнеме имущество, придобито през проверявания период от лица, за които е установено, че са налице основанията по чл.3 е да „може да се направи обосновано предположение,че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицето,доколкото не е установен законен източник”.Пред вид тази редакция на закона – във всички цитирани от касатора решение е прието,че следва да има връзка между престъпната дейност по чл.3 на проверяваното лице и придобитото имущество на значителна стойност. Затова не се явява толкова съществена разликата,съществуваща в начина, по който тя е изразена в представените мотиви на съдебните решения. Според едните- тази връзка се изразява в изискването „придобиването на имуществото да е законно,но средствата с които придобиването е извършено да нямат законен източник”/реш.№ № 671 от 9.11.10г./, в други – в това,че „решаващият съд по конкретното дело следва да установи налице ли е или липсва основание за прилагане на хипотезата по чл.4 от закона”,което става „след цялостна преценка на фактите” /реш.№1 от 21.03.11г./, или в това,че „когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото,съдът изгражда изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите,послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая въз основа на фактите,свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществяваната престъпна дейност”/реш.№ 463/28.07.11г, № 66/26.07.11г., № 834/23.12.10г./Във всички цитирани – както от касатора, така и от ответната страна решения / в какъвто смисъл е и въззивното/ се приема,че връзка между придобитото имущество и конкретно установената престъпна дейност по чл.3 от специалния закон-без значение дали пряка или косвена – следва да се установи. В този смисъл е единен извода във всички цитирани решения,че ”неустановяването на законен източник за придобиване на имущество не замества предположението за връзка с престъпната дейност,а само го прави основателно за целите на закона”, поради което имуществото ще се отнеме и без други доказателства, ако „твърдяната пряка или косвена връзка може логически да се предположи с оглед на конкретните обстоятелства,след като не е опровергана от ответника”/реш.№ 607/29.10.2010г./,
С оглед на изложеното, като не констатира противоречие по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК между въззивното и цитираните решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 309 от 4.07.2012г. по в.гр.д. № 384 по описа за 2012г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.

Оценете статията

Вашият коментар