2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 932
С., 2.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 19 юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. Иванова
И. Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 143/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Г. Т., подадена от пълномощника му адв. А. С., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІІ-А възз. с-в, от 14.06.2011г. по в.гр.д. № 9296/2010., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 42 с-в, от 11.12.2007г. по гр.д. № 8144/2007г., с което е осъдена Р. С. Б., починала и заместена от сина си П. Г. Т., на основание чл. 30, ал. 3 ЗС да заплати на М. Б. Г. от [населено място] сумата 8524,52 лв., представляваща половината от стойността на направените необходими за запазване на съсобствения им недвижим имот разходи за ремонт на покрива на процесната сграда.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
В изпълнение на указанията на въззивния съд, дадени с разпореждане от 05.10.2011г. за отстраняване нередовността на касационната жалба, включително за представяне на изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, касаторът е представил молба-уточнение от 28.10.2011г. Тя обаче не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложени са подробно оплаквания за неправилност на решението поради материална незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Приложена е съдебна практика и са изложени съображения, че въззивното решение противоречи на тази практика, но не е формулиран правният въпрос, по който е налице противоречиво произнасяне на съдилищата. Доколкото в молбата-уточнение са изложени съображения във връзка със знанието за извършвания ремонт и връчването на заповедта на кмета на Район „В.” от 11.10.2006г. за ремонт на сградата, указания по прилагането на материалния закон във връзка с тези обстоятелства са дадени с отменителното решение на ВКС, ІV г.о., № 341 от 27.07.2010г. по гр.д. № 1218/2009г., които са съобразени от въззивния съд. Не е налице противоречие на въззивното решение с приложените към жалбата решения. Напротив, въззивният съд е направил разграничение между необходимите разноски за запазване на вещта и подобренията, така както е прието и в решение № 532/1994г. І. Г.о. ВС.
Съгласно приетото в т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК – т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІІ-А възз. с-в, от 14.06.2011г. по в.гр.д. № 9296/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: